Всичко започна тогава когато беше пълнолуние. Балтак организираше поредния купон у тях, кой е Балтак ли? - той е най-добрият ми приятел. Двамата с него се знаем още от деца. Пък нали знаете, младежи, често се чудим как да се веселим, ама и той има една голяма къща, една такава просторна на два етажа с две широки и големи тераси, има и няколко палми разположени в двора дето всеки ден ги полива, нарича ги талисмани, защото му носили късмет. Стегнах се с новата ризка и новите дънки чак и една прическа си направих, малко парфюм, така-така, барнах се тъй и тъй и потеглих пешачката към Балтак. Олеле, че една музика силна се чуваше отвън. Тоз човек пак не издържа. Ама нали сме в град, нормално е това. Даже и в село да бяхме пак щеше яко да надува музиката, той така е свикнал. Даже беше излязъл на двора да пуши цигара:

- Не си ли малък за пушач, Балти? - извиках му аз.

- Хайде бе, Роки, от кога те чакам.

- Идвам бе, ама не си ли малък да...

- Ти шегуваш ли се почти на 19 съм.

- Ами аз на колко съм мислиш, ама не пуша.

- Е, твоя си работа, като искам ще пуша.

Бяхме само двамата, все още никой нямаше, но изведнъж дойдоха всички. Влязохме вътре, пихме и ядохме, денсихме само мъжаги, музиката пращеше яко, пияни - заляни по едно време рекох да изляза малко на двора, чист въздух да глътна:

​​​​-  Роки - извика някой.

Повъртях се наляво, надясно, па назад погледнах, никой не се види.

- Роки - пак тоя глас.

- Тук долу, виж.

Като погледнах, Маргарита, тая луда ли е, в два сутринта дошла да ме вика.

- Какво има?

- Ела, искам да ти кажа нещо.

Приближих се и тя ме прегърна.

- От къде знаеш, че съм тук?

- От Балтак.

- Ах, този Балти, не може да си мълчи.

- Какво има? - попитах пак.

- Много съжалявам, прости ми, искам отново да бъдем заедно.

- Ами, оня, дето беше с него?

- Скарахме се, оставих го.

- Маги, чуй, ти беше с мен, но ходеше с други, когато имах нужда от теб ти не беше до мен, разбираш ли?

Тя започна да плаче.

- Не плачи.

- Знам, прости ми.

- Този път, няма да мога, дадох всичко от себе си за теб, но ти не го оцени.

- Когато ти носих закуска в леглото и те събуждах с целувка, ти не ставаше нарочно, или когато ти споделях емоцийте си, ти не ме изслушваше, защо искаш сега след сто изневери пак да си с мен, съжалявам, но не мога да ти простя отново.

След тези думи тя се разплака още по силно и хукна да бяга към дома си, не след дълго зарязах всичко и я последвах, не знам защо, но въпреки всичките тези неща, болката която ми бе причинила, още я обичам, а минаха две години от както се разделихме. Отидох до тях и викнах под прозореца:

- Магиии..

Няма отговор.

- Магиии.

Най-сетне отвори прозореца.

Погледна ме тъжно.

- Обичам те - казах аз.

Тя се усмихна.

Ето как се събрахме отново, когато човек истински обича, той всичко прощава, нищо че е бил много наранен, понася удъри.

Няма по силно нещо от силата на сърцето, това е най-висшата сила, сила която те кара силно да обичаш, въпреки това че жестоко си бил нараняван и тази сила живее вечно. Маргарита е с една година по голяма от мен, но за любовта граници няма, от там насетне се досещате какво се случи. Отвори ми вратата, прегръдки, ала-бала, целувки, говорихме си гушнати в леглото, пак обещания - няма да правя това, няма да правя онова и сякаш старата история на нов лист хартия... Дам... Беше пълнолуние когато това се случи.

​​​​​

​​​​​

​​​​​