Във всяко едно поколение се ражда по едно специално момиче, но в тази приказка ще разкажем за едно точно определено.

                Въпросното момиче не се е родило под щастлива звезда, няма феи кръстници, няма зли вещици, нито руси принцове. Просто едно специално момиче. Тя няма кой знае какви дарби, ако я съди обществото. Единствено шепа хора могат да я оценят. Тя не лети, няма вълшебна лампа, пръстен, наметало, няма силата да мачка и хвърля неща просто с ума си. Момичето просто може да мисли по малко по-различен начин и сърцето ù не бие като другите сърца, в ритъма на общото. Тази шепа хора, за които споменах по-рано, наистина могат да я разграничат, да я видят, но никога няма да разберат, усетят и преживеят същото като нея, защото тя е специална. Тук идва прокобата ù, единствените същества, които биха били до нея напълно, са другите като нея момичета, а те няма как да се срещнат.

                Да се върнем към раждането ù. Няма нищо особено в майка ù и баща ù, а само в делото им,  да заченат такова момиче. Най-тъжното е, че даже няма как да го осъзнаят, защото, да си припомним, тя няма прагматични дарби, а само такива, чрез които да гледа над другите. Не защото е високомерна, а като птица, която сама се извисява над земята  и вижда нещо повече от другите - техните истински души. Добро, лошо, няма значение. Тя никога не съди, защото само вглъбените и „невиждащи“ могат да го правят. И сега идва моментът, в който все пак уточняваме каква е нейната дарба – тя изслушва и подтиква, гледа и вижда, преживява и осмисля. Всеки един човек, който ù е обърнал повече внимание, е разказал най-съкровената си тайна, най-болезнената травма или най-блажено преживяване. И всичкото това минава през нея, през всяка една клетка от съществото ù.

                Хората, които знаят за тези момичета, също знаят, че те не живеят дълго, а колкото трябва. От една страна, защото все пак те са човешки същества и физически няма как да издържат толкова човешки съдби,  от друга, за да може да се роди друго момиче, което да опита да събуди умовете на хората, за да могат и те да виждат истински.