Краят на дните
Върнах се от работа и от вратата се отправих направо в леглото, бях скапан, но беше петък и можех да си позволя повечко сън. След като затворих очи, веднага се озовах в една бяла стая без прозорци и врати. Седях на една маса (и тя беше бяла). Пред мен имаше две неща: хляб и чаша вино. Срещу мен стоеше един непознат човек и ме гледаше сякаш ме познава от много отдавна.
Кой си ти? – попитах го.
Аз съм хлябът на живота – посочи с поглед хляба, който беше пред мен.
Да, да и който дойде при теб никога няма да огладнее, чувал съм това и преди. Ако си този за който се представяш какво искаш от мен?
Да те предупредя.
За какво. Всичко е наред!
Не, не е! – леко повиши тона си. – Погледни!
Посочи с пръст стената в мое ляво. Там се отвори прозорец с апокалиптична гледка. Станах за да надникна. Всичките сгради и улици бяха разрушени и потъмнели от пушеци от някогашни пожари от войни. Беше пусто нямаше жив човек.
Растителността беше пробила бетонените сгради и улици.
О, Боже! – свляко ...