Крепостната кула

Градът заспиваше отново.

И улиците бяха тихи. Както никога преди това. Крачеше бавно по алеята през парка. Просто разходка. Среднощна разходка на забрава и спомени. За да забравиш трябва първо да си спомниш докрай. Не е варно, че ако искаш да забравиш нещо е необходимо просто да не мислиш за това, да го изключиш от съзнанието си. Не е вярно, защото не можеш - колкото повече се опитваш да забравиш и колкото по-силно го желаеш, толкова по-явно то присъства в живота ти, в мислите и в... спомените ти.

Тогава какъв е начинът?!

И... какъв е начинът тогава?!

Викай го при себе си и то ще бяга. Все нещо ще ти го отнема, ще го грабва. И ти ще се насочваш другаде. Единствения шанс да го изхвърлиш - от себе си; от своето съзнание и битие - е като го изживееш напълно, като го изконсумираш докрай. Тогава - нещо става, сякаш тръпката се губи, умира, от нея нищо не остава. И ти живееш другаде. Със друго. А миналото в спомена забравяш. И вадиш го понякога, макар за кратко, от кутията със старите неща. Но е странно и е някак жалко - сякаш няма вече в него живина - само тишина безропотна и бездиханна. Но това е толкова нормално, допустимо - това е като да очакваш да има в счупената на прашинки лампа, светлина!!!

Градът се будеше отново.

Когато светилата край улицата мълчаха в сумрака. И колко е странно, и колко е будно - както във мрака бездънна дъга?!? Но що за сравнение, Забога, е това?! : Споменът се връщаше пак на брега.

Е, ще кажа отново:

Градът се събуди в нощта. И споменът се върна с тъга. За да се изгуби после в олово. Беше желан, обичан, жадуван, изживян - и натежа, до дъното на моята душа - остана там. А после - изветря!!!

Така. Теорията пак се потвърждава.

Значи е истина, не е просто мъгла.

И дъжд не вали...

Само малко ненужна тъга...

Но в сълза

топи се

и пада в морето сама.

Сътворява на капки дъга.

Аз чувствам цветно вече света.

И усещам себе си под синя дъга

в червено море

сред облаци жълти

и зелени слънца.

С чиста, бяла Луна

от кристал и пяна

в кръвта.

И сърце от пламък и зов

на кулата

в Крепостта.