И отново се вторачи в мъничките разкривени буквички от тефтерчето. Прочете:
Когато искаме да вървим по пътеката на познанието, трябва да постъпваме като мореплавателя:
неоходимо е да се знаят само крайбрежията на материците, а не тяхната вътрешност, за да бъде плаването успешно.
А малко по-надолу в полезрението й попадна:
Време - това е архимедовата сила, която възниква при потапянето на малките неща в големите.
Искаше й се да скрие това тефтерче в пазвата си и да го отвори пак, когато е абсолютно сама. Но знаеше, че няма да има подобна възможност. Защото зад гърба й се чу гласът на тайнствения непознат: Извинете ме, че Ви накарах да чакате. И той с котешка лекота приседна на кърпата до нея. Мая усети лек световъртеж, но запази присъствие на духа и подаде ръката си: д-р Мая Генчева - реаниматорката на този плаж съм. Най-сетне щеше да узнае името му и тайните ставаха с една по-малко. Последва леко забавяне от негова страна, като че ли не желаеше да разкрие самоличността си. Но после той решително изговори с отчетливия си и кадифен глас, който тя определи като бас баритон: Алфонсо Евила. И деликатно стисна ръката й.
- Тук съм на почивка. И сякаш за да я изпревари въпросите й добави: Български гражданин съм. Майка ми е българка, но баща ми е испанец. Той ни е изоставил, когато съм бил на три години. Имам съвсем смътен спомен за него. Остана учудена от естествения начин, по който той скъси дистанцията помежду им и усети, че задиша по-леко.
- Влизате много навътре. Не се ли страхувате? Предишните дни спасителите ви гледаха с бинокъла, но ви изгубиха от поглед. А днес водата е само 16 градуса. Как издържате без неопренов костюм толкова дълго време в нея? Алфонсо я погледна с лека и подкупваща усмивка. - Ами много е просто - отговори той. В първите 200 метра водата е наистина 16 градуса, но след това става топла като чай. Течението е изтикало топлата вода навътре. Ала курортистите не знаят това и не смеят да влязат. И все пак - настоя тя - докъде влизате? Колко навътре? Видях, че е зад линията, по която се движи кометата. Алфонсо я погледна въпросително. Явно не обичаше да го подлагат на разпити. После каза.
- Обикновено влизам зад шамандурата, която маркира международни води. Тя е доста голяма, за да се вижда от корабите и е на около 3 км от брега. После обръщам обратно. - Видях, че плувате само кроул - продължи Мая. Не се ли уморявате?
Алфонсо заинтригувано я погледна. После замислено отговори: - Не, кроулът е по-малко уморителен от ходенето. Плуващият кроул би могъл дори да заспи във водата. Ако тялото му не се преохлади и няма нужда от сън, човек би могъл да плува кроул вечно!
© Младен Мисана Todos los derechos reservados