Живял едно време един добър и свестен човек, но му дошло времето, починал и както знаем, отишъл при Свети Петър на кръстопътя между Ада и Рая.
- Здравей човече и добре дошъл! - посрещнал го Свети Петър.- Ами сега накъде?

- Каквото решиш, Свети Петре, накъдето съм заслужил - натам - отвърнал смирено човекът.
- Да-а. Прегледах аз досието ти. Не че си вода ненапита, но в общи линии си живял доста праведно и определено си за тук, за Рая. Няма съмнение и няма да е справедливо да не те пусна.
- Ами тогава... да влизам - казал човекът и понечил да мине покрай Свети Петър.
- Чакай малко само да те питам нещо. Знаеш ли, днес се получи имеил по Небесния интернет, че Господ набира доброволци за Ада. Отворила се някаква работа там и са му необходими хора от тия, дето са за Рая.
- Че каква работа мога да свърша аз. Виж ме колко съм стар и болен и уморен.
-  Е, всички сме уморени, но има работа за вършене. Аз само да те питам, пък ти както решиш. Ако искаш - заповядай, влез.

Ударил го на размисъл човекът. Сигурно след като Господ предлага, значи добре знае какво прави. Погледнал към светлосиньото небе, където звездите греели с нежно-бяла сребриста светлина и били толкова ниско, че човек само да протегне ръка и - аха - да ги докосне. Погледнал към земята и видял църквите, от чиито прозорци струяла светлина като течно злато. А над полята се носела някаква мараня, която вероятно била нещо като концентрирана духовна енергия. И било толкова леко да се диша, че почти не се налагало да се прави усилие.
- Красиво е тук, СветиПетре! - възкликнал човекът. - Даже не съм си представял колко е красиво, а още съм само на прага на Царството Небесно.
- Красиво е разбира се, но както виждаш и аз все нямам време да влезна да поразгледам. Стоя тук, на бариерата и си нося службата.
- Ами има ли опасност ако отида там, където Господ ни изпраща, да се изложа?
- Има, разбира се. Може да се поокаляш да се поомърляш, но как ще разбереш, ако не опиташ. Може като се върнеш отново тук, въобще да не си за Рая и аз нищо да не мога да направя. Нищо не гарантирам. Тук на всеки е лесно да се прави на праведен. А може и да ти се даде някоя лека задачка. Само да присъстваш, колкото за кураж. Хайде, решавай по-бързо, че се натрупа опашка.

- Добре, съгласен съм. То Раят си е само за децата и животинките. Само те са невинни - отвърнал с известна тъга в гласа човекът и започнал да се оглежда за пътна табела със съответния надпис, за да тръгне по избрания път.
- Чакай, чакай! Не става така - казал Свети Петър. - Знаем, че си много уморен и поне пътя можем да ти спестим. Ето, легни тук да поспиш и да си починеш, а като се събудиш, ще бъдеш там, където трябва.

Но нали всичко се чува по Небесния интернет - чул Господ разговора и когато човекът се събудил, Господ го превърнал в дете... отвътре. Така че външността вече нямала чак толкова голямо значение.

П.П. и рече: истина ви казвам.Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно. (Мат. 18:3)