Къде сбърках?
Стоях на балкона с кафето си в ръка и усещах злобните хорски погледи, вперени в мен. Не ме интересуваше нищо. Лесно е да критикуваш околните, особено когато не знаеш проблемите им. Аз в очите им бях едно нищо. Човешко същество, което няма право на чувства.
Разбира се, животът ми преди беше различен. Семейството ми бе най-ценното нещо, за което се борех с кръв и нокти. Съпругът ми беше мечтаният принц на бял кон. Децата ми - две прекрасни момичета, които ме превръщаха в дете, и живот, пълен с щастие. Но или аз някъде сбърках, или просто животът е прекалено странен и ти поднася изненадите по най-бруталния начин.
Един коварен за мен следобед, след ужасно уморителен работен ден, се прибрах вкъщи. Беше ни дошъл на гости приятелят на съпругът ми още от детските им години. Стояха на дивана, разказвайки си най-различни истории и смеейки се от сърце. Учуди ме, че нито телевизорът работеше, нито пък музика си бяха пуснали, просто си говореха. Приготвих вечерята и влязох в банята, за да се освежа. Децата се гонеха из стаите и всичко беше в разгара на обичания ни начин на живот. Когато излязох загърната с халата, видях как двама дългогодишни приятели си шепнеха и въодушевени водеха може би някакъв спор. Усмихнах се и отидох да се облека.
Излизайки от стаята, се приготвих да подредя масата, за да вечеряме всички заедно. С периферията ми се мерна как лицата им стояха на доста близко разстояние един от друг. Но тогава не обърнах внимание.
Сега обаче зная много добре, че отношенията им бяха нещо повече от едно обикновено приятелство. Същата вечер видях с очите си нещо, което промени животът ми завинаги.
Разводът ни се бавеше, а аз търсих отмъщение. Мнението ми за мъжете се беше променило. Вече ги виждах по различен начин. Като жертва, на която мога с удоволствие да забия ножа до дръжката.
Излизах с различни и давах поводи на всички да ме обвиняват. Нека бъда аз причината.
Даже родителите ми бяха срещу мен. Но аз си знаех най-добре докъде можех да издържа на болка.
Пред прекрасните ми дъщери не показвах никаква вина от страна на баща им. Те щяха да пораснат и сами да разберат. Не беше нужно да им показвам колко е жесток животът. В очите им аз бях виновна и за мен бе по-лесно да живея по този начин, отколкото да научат истината.
Някъде бях сбъркала, но къде?
За моя изненада последната връзка, която бях създала на основата отмъщение, се оказа по силна от мен. Начинът, по който ми доказваше, че съм жена желана, обичана и най вече чувствителна, ме караше да вярвам, че може би има някаква светлина там, накрая на тъмният тунел...
Живот - както и да го наречеш, е странен.
,,Днес сме тук, утре ни няма'', както се казваше и може би е нужно понякога да се опитваме да бягаме по-бързо от болката. За да може когато ни настигне, да ù се усмихнем и да я оставим за кратко да ни обгърне. Може пък след нея да се появи щастието, за което си заслужава всеки един миг...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елeна Todos los derechos reservados
