КЪДЕ СИ, БОТЕВ!?

„Баба Илийца е умряла отдавна. Но полуумрялото дете оживя и сега е здрав левент и се нарича майор П. Покойната му баба, като му е разказвала тия събития, говорила му, че вярва, че дължи оздравяването му не толкова на небрежната молитва на сърдития калугер, колкото на добрината, която не могла да направи, но искала от сърце да направи."

                                        Ив. Вазов

Защо така е устроен човек!?

           Точно, когато уж това, което си научил, е сигурно и неопровержимо, ще се намери някой, който да завърти нещата на най-малко хиляда градуса и всичко да се обърне с краката на горе.

            Ето и сега, четеш класическия Вазов разказ „Една българка". Всичко си е казал човекът. Как е разбита Ботевата чета при Вола, как „сам Ботев падна, пронизан от куршума на черкезката потеря". Уж всичко е ясно, но какво се получи...

            Оная петъчна вечер пак се бяхме събрали в кафенето на Мино. И както винаги ми беше безкрайно интересно, неописуемо весело. За какво ли само не си говорихме, какво ли не пяхме, даже танцувахме. Докато в един момент  вечната тема за тази пуста незнайна смърт на Христо Ботев отново завладя масата. Пак се намериха хора, които почти като свидетели на ония трагикоисторически събития твърдяха, че Ботев не е бил убит с куршум в челото, а в тази кървава касапница е останал жив. Привеждаха се различни публикации, различни тези, докато един от компанията направо изби рибата.

            - А нали знаете разказа на  Иван Вазов за баба Илийца. Ако се сещате, там тази велика българка помагала на един Ботев четник. Скрила го първата вечер жената в гората, на другата нощ го нахранила, а на третата вечер не успяла да му помогне - бил се самоубил след като прострелял Джамбалаза. Един голям наш историк, който бил много близък с Никола Обретенов, допускал, че този голобрад четник с високо чело и тънка, стройна снага е бил не кой да е, а самият Ботев. Да, да, не ме гледайте като магаре в календар. Я се опитайте да си го представите Ботев без брада, без мустаци, с ниско подстригана гарваново черна коса. Можете ли да си го представите такъв, а, кажете. Така си и знаех, не можете!

            Гледахме го, като че ли кулата в Пиза се беше срутила в краката ни. Извънземни  ако бяха наскачали около нас, нямаше толкова да се шашнем. Нашият човек, усетил великата си мисия на създател на историята, се смили над нас:

            - Не ме гледай умно, българино. Така е, като не си знаем историята. Пък и нали не е намерен трупа на войводата. Чакайте, чакайте, още нещо. Самият Никола Обретенов обещал на този наш историк, че може би някой ден ще му разкаже истината за Ботев. Дни след това двамата се скарват, после Ботевият знаменосец умира. Може би с неговата смърт завинаги изчезва и истината за смъртта на Ботев.

            Добре, че поредният мач от Световното първенство започна. Решихме да го гледаме и бързо барикадирахме телевизора.

            Право да си кажа, лично на мен не ми беше до мач. Просто не исках да заменя Ботев със Зидан. Мислих си : „Ех, Воеводо, Воеводо, какво се е случило в този кървав майски ден.

            Къде си, Ботев?..."