23 abr 2010, 14:16

Легенда за крилатия въжеиграч

  Prosa » Otros
1.1K 0 0
1 мин за четене

Някога – много отдавна, толкова отдавна, че би могло и да не се е случило. Някъде – неизвестно къде, че би могло вече и да не съществува – живял един въжеиграч. Той бил най-прекрасният от всички въжеиграчи, защото под неговите нозе въжето просто оживявало, след което притихвало като омагьосано, докато той продължавал своя вихрен танц върху него. Всеки път въжеиграчът опъвал все по-високо и по-високо своето въже, като по този начин успял да достигне до онази граница, при която поникват крила…
И действително – на гърба му, точно под раменете, се появили някакви малки и нежни, обвити в мек пух крилца – досущ като на току-що излюпено птиче.
Хората обаче не искали да повярват в тях и започнали да убеждават въжеиграча, че ако крилата му са наистина истински, той трябва да полети с тях! А той, бедният, все отказвал, защото се боял за своите мънички, мънички крила…
Но тъй като желанието на публиката е свещено, дошъл денят, в който въжеиграчът бил задължен да полети. Стигайки до средата на въжето, той прибрал ръце до тялото си и се отпуснал над арената, размахвайки отчаяно своите трогателно-беззащитни крила. Те не издържали и той започнал да пада рязко надолу, след което последвал глух удар и крилатият въжеиграч издъхнал…
А публиката ръкопляскала очарована и успокоена – вече била уверена, че крилата не са истински и няма защо да се страхува от тях…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марио Трифонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...