Първият ми полет.
По-зле – първата ми близка среща с летище.
По принцип не съм от хората с вродена грация, а на обществени места с висока плътност приличам на Шрек по цвички и балетна поличка. Бледо розова. Или ще се спъна баш в краката на някой, пред когото се напъвам да мина за човек с опит; или, докато се заплесвам по отвлечени мисли, ще избуша фронтално някоя крехка майка с детенце на ръце; или ще задам най-тъпия въпрос на седмицата, след което ще се усетя и ще довърша дамата на гишето със запазения ми за подобни случаи див заекващ смях... Ей такива работи. Нали знаеш как лекарите си разказват смешни историйки с пациенти, а продавачките в супермаркета с месеци се хилят на случки с особняци. Поне една четвърт от тия истории са за мен...
Слава богу, оказва се, че няма ограничение за свободното придвижване на шрекове и други шемети, тъй че криво-ляво минах през всички проверки на летището и сега кибича пред съответния гейт. Кибича само външно, обаче. Вътрешно клокоча от облекчение, не ...