Тя стои на перваза на прозореца и държи в ръцете си букет люляци. Откъде ти пък сега е измъкнал в средата на зимата... люляци?!
Упойващият аромат обхожда настойчиво стаята, създавайки вътре в себе си една отделна лилаво-омайваща вселена от страст и неизбежност.
А тя стои на перваза на прозореца, държейки в ръцете си букет от люляци. И чака той да пристъпи към нея.
Той гледа сладостните, меки извивки на тялото ù и въздъхва. Но не протяга ръце към нея. Само с поглед и с аромат на люляци целува очите ù.
Плавно и равномерно, приглушените лилавникави светлини хвърлят студени светлосенки по сведеното ù лице.
Тя стои на перваза на прозореца, държейки букет от люляци в ръцете си. И се усмихва.
По ъгълчетата на устните ù нежно затрептяват трапчинките, които той неистово обича. Под пръстите си усеща златното сияние на кожата ù. И отсечено поема въздух. Но не я докосва. Само с поглед и аромат на люляци гали стъпалата ù.
Тя извива глава под разпадащите се звуци на джазова музика, долитаща някъде о ...