/малки разкази без намеци/
Не, отначало околните го смятаха за добро момче. Послушно. Каквото му казват – изпълнява го. Да прекопае нечия градина, да даде назаем пари и да не очаква връщането им, да отиде и донесе… нещо си. И така нататък…
Даже, когато на един от комшиите в района – неприятно, лошо момче, потрябваше разнообразие и от скука набиваше доброто момче, никой не гъкваше. Ни съседите, нито набитото…
Обаче, нещо му стана на бившето добро момче. Дали от вредни книги, дали от много мислене – но внезапно то реши, че е време за промени. Просто намисли да заприлича на дедите си, чиито снимки висяха на стената – с ордени и медали, юнашки изглед. На баща си – суров човек, при вида на когото даже лошото момче се пъхаше в първата попаднала му врата. На героите от вредните стари книги. На ония, чиито портрети висяха зад гърбовете на високопоставените чиновници, не смеещи да се обърнат от остатъчен срам…
И доброто момче отначало предупреди лошото, после не му позволи да извърши поредното ...