Вървеше по коридора, следвана от двамата си пазачи. Ръцете й бяха пристегнати към гърдите с усмирителна риза. Косата й падаше свободно по раменете и полепваше по изпотеното й чело. Навън беше горещ августовски ден, а зад стените на клиниката беше още по-горещо. Луда, признаха я за луда и трябваше да остане до края на живота си между тези стени. Стигнаха до нейната стая. Единият пазач се приближи откъм гърба й и отвърза ризата, докато другият стоеше близо до тях с палка в ръце, готов за действие. Избутаха я вътре и затвориха вратата. Чу се изщракването на ключ, а после тишина. Малка, бяла стая с легло, стол, масичка и тесен прозорец високо до тавана, обезопасен с решетки.
Прилегна и се опита да поспи. Тук времето течеше бавно. Едва положила глава на възглавницата, видя отново малкото телце и изкривените от агония устни. Скочи с писък от леглото. Знаеше какво следва - инжекция с успокоително и неспокоен сън, изпълнен с кошмари. Това беше най-жестокото наказание. В съня си викаше за помощ ...