11 ago 2023, 8:14  

Лятно време

  Prosa » De humor
539 0 0

    Юлски следобед. Офис на куриерска фирма. 40 градуса на сянка. Две жени, чакащи да им доставят пратките, си говорят как ще трябва да се срещнат, за да чифтосат кучетата си..."Ауу, ама той бил ли е вече татко!? Да не стане така аз да го уча как да оножда!? Ха-ха-ха!..." В този дух. До тях мъж диктува имена, телефони, адреси, наложени платежи. Пот се лее от него. Не може да ги надвика. Попоглежда ги иззад, под, над очилата си. Няколко пъти. Белким се усетят, че трябва да говорят по-тихо. Не го отразяват въобще. Не смее да им направи забележка. И двете са по два метра високи. Ръцете им – по-мускулести от неговите крака. Приличат на спасителки на плажа или на фитнес инструкторки. Че и откъм тен ги докарват. Едната в гащеризон с принт тигрова шарка. Другата в рокля тип "Зашити една за друга две покривки от раклата на баба" и плажна чанта размер XXL. Гласовете им – като на закоравели пушачки, люснали няколко ледени бири на екс...
  Най-после ги обслужват и си тръгват. В офиса настават тишина и спокойствие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...