- Жалко! Успя да се скараш с мен заради една непозната, която така и няма да разбере колко мъжки си я защитил и да ти благодари.
След това Дара напълно изгуби желание да приказва, дори съжаляваше, че изобщо си бе отворила устата, защото Здравко, за разлика от другите мъже, беше отчайващо предвидим. Всеки каза по две, три изречения и това бе предостатъчно. От думите им на пръв поглед не можа да стане кой знае какво напрежение, защото всъщност си бяха обичайните. Точно като между двама души, които са заедно, не за да си прекарват добре, а напротив - да докажат, че и без другия са!
- Ще вечеряме ли? - пита я Здравко привидно безстрастно, но за кратко!
- Аз не.
- Аз пак сам? За пореден път! - разпалено се чуди той.
Ти пак сам и ми направи услуга да не стоя с теб на масата, защото се сърдя с мнима, но причина - си каза наум жената и се завъртва, да излезе.
Здравко мисли как да отвърне светкавично на дръзкото ù поведение и избира един от най-силните си козове, който му е почти винаги на една ...