Часът е около полунощ.
- Ами не точно. Догледах един филм и тъкмо си лягах.
- Знаеш ли защо те мразя! Защото те обичам, а ти мен не и никога не си!
Не искаше да го слуша, защото го знаеше, а той продължи:
- Мразя те заради твоята гордост! Мразя те заради безразличието, което се излъчва от теб. Обичаш ли ме поне малко! - говори ù някак съсипан, но се долавя и късче надежда.
- Да. По мой начин.
- И какъв е твоя начин... - чака отговора Здравко.
- Ами, такъв, какъвто ти не можеш да разбереш.
Искаше да му каже ’’Когато страстите са стихнали, а илюзиите свършили искам да ме приемеш цялата, каквато съм, с всичко що е мен - мисли, думи, лице и тяло, като баща дете. Не се опитвай да ме променяш, защото не е възможно и честно. Наслаждавай ми се сега. Виж тебе с недостатъци безброй. Не ги натяквам грубо и премълчавам много неща. Знам по-безотговорно и лесно е да се занимаеш с мен. Твоята любов е егоизъм, а моята взаимност. Бъди по-добър, мил, вежлив, обичлив, грижовен, с чувство за хумор. Любовт ...