Гиганстското огнено кълбо се бе издигнало високо във небето, и грееше безжалостно. Нагорещеният пясък изгаряше стъпалата на лутащият се в пустинята Слиман. В начало то на пътя той броеше всяка секунда, но скоро разбра,че няма смисъл. Той се беше превърнал в пленник на безвремието. Вдигна поглед нагоре и видя няколко летящи лешояда над него. Сигурно бяха привлечени от безсилието му и от аромата на кръв. Той откъсна парче плат от блузата си и направи стегната превръзка около обгорялата рана. След това продължи пътя си сред пясъчната шир. Задуха лек вятър и към пътника литна пелена от пясък. Няколко глътки въздух бяха вдишани с дълбока глътка въздух и разраниха пресъхналото му гърло. Не беше пил вода от два дни и жаждата го измъчваше непоносимо. Чувстваше се като жив мъртвец. В този момент бе готов на всичко за една единствена глътка от безценната течност. Умората отново надделя и Слиман седна върху един камък. Заради тишината и горещината наоколо в съзнанието му изплува спомен. Намираше ...