8 may 2013, 9:53  

Любовни пролуки

  Prosa » Otros
865 1 8
1 мин за четене

Любовни пролуки

напипваш ли у хората любовните пролуки
които пречат на душите им да са еднакви
не следваш стъпките на собствените звуци
не ти е невъзможно в сътвореното да вярваш
а казват мъдрите че си единствено Любов
способна да не съди грешната им съвест
играейки си с тях не осъзнаваш чувството
но мисълта повярва в чудото му и възкръсна

ти искаш винаги да са наблизо да са заедно
да носят даровете на съдбата си безропотно
съмнявам се че стадото милее свободата си
оградите ти винаги са според него сигурни
стабилни и достатъчно високи та ти когато
прецениш че времето изисква под строй да
стрижеш колиш храниш и поиш като стопанин
напипваш ли у хората любовните пролуки

които пречат на душите им да са еднакви
но ти нали си единак а те са жертвената група
щом хапнеш ги оставяш на полянката да хрупат
за всяка страст си имаш мит и с него поучаваш
способен ли си да не съдиш собствената съвест
да носиш даровете на съдбата си безропотно
когато стадото започне да милее свободата си
и твоите огради се окажат стъпкани и изпочупени

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...