Любовни пролуки
напипваш ли у хората любовните пролуки
които пречат на душите им да са еднакви
не следваш стъпките на собствените звуци
не ти е невъзможно в сътвореното да вярваш
а казват мъдрите че си единствено Любов
способна да не съди грешната им съвест
играейки си с тях не осъзнаваш чувството
но мисълта повярва в чудото му и възкръсна
ти искаш винаги да са наблизо да са заедно
да носят даровете на съдбата си безропотно
съмнявам се че стадото милее свободата си
оградите ти винаги са според него сигурни
стабилни и достатъчно високи та ти когато
прецениш че времето изисква под строй да
стрижеш колиш храниш и поиш като стопанин
напипваш ли у хората любовните пролуки
които пречат на душите им да са еднакви
но ти нали си единак а те са жертвената група
щом хапнеш ги оставяш на полянката да хрупат
за всяка страст си имаш мит и с него поучаваш
способен ли си да не съдиш собствената съвест
да носиш даровете на съдбата си безропотно
когато стадото започне да милее свободата си
и твоите огради се окажат стъпкани и изпочупени
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.