Всички са се питали какво е любовта, но не се ли изпита, тя няма как да се осъзнае, тя няма как да се опише, тя няма как да се нарисува и няма как да се изпее! Това е именно чувството, което чувстваш, че никога не си чувствал. Тя е онази малка надежда, поддържаща те жив, това е смисъла на живота. И да искаме, не можем да я разберем, не трябва да се и опитваме, не е по силите ни. Просто трябва да отворим сърцата си и тя ще ни намери, какво от това, че след нея ще боли?! По-добре да си изпитал най-истинското чувство на света, отколкото само да ти разказват за него. Да, ще боли много след него, но това ще е най-сладката болка, която някога си изпитвал.

Любовта е отражението на реалността  в огледалото. Човек има възможността не само да граби от това чувство, но и да го създава и раздава! Така даваме радост на страдащите, надежда на отчаяните и лъч светлина на умиращите! Защо да не зарадваме някой?!

Често не забелязваме няой добър поглед, подминаваме някоя добра дума и всеки от нас се стреми към тази голямата любов, а постоянно се разминава с истинската. Истинската любов никога не е голяма, никога не е първа и никога първата не е последна. По-добре, когато любовта се докосне до нас, да спрем, да ù се насладим, да ù се отдадем, да я изживеем!

Хората, влюбени в живота, не биха се страхували да отворят сърцата си за нея! Нима не си струва да те боли, ако преди това си бил невъобразимо щастлив?! Нима не си струва да те боли, ако знаеш, че след това ще се усмихваш?! Нима няма значение, че си опитал, макар че си се опарил?!

Отвори сърцето си и знай, че колкото повече удари получава, толкова по-силно става! Не го пази, остави го да чувства и да се наживее! За да бъдем щастливи е необходимо да дарим някого с нашата любов. Защото истинската любов е способността да обичаме, дори и да не сме обичани!