Sep 9, 2009, 8:08 PM

Любовта

  Prose
985 0 0
1 min reading

Всички са се питали какво е любовта, но не се ли изпита, тя няма как да се осъзнае, тя няма как да се опише, тя няма как да се нарисува и няма как да се изпее! Това е именно чувството, което чувстваш, че никога не си чувствал. Тя е онази малка надежда, поддържаща те жив, това е смисъла на живота. И да искаме, не можем да я разберем, не трябва да се и опитваме, не е по силите ни. Просто трябва да отворим сърцата си и тя ще ни намери, какво от това, че след нея ще боли?! По-добре да си изпитал най-истинското чувство на света, отколкото само да ти разказват за него. Да, ще боли много след него, но това ще е най-сладката болка, която някога си изпитвал.

Любовта е отражението на реалността  в огледалото. Човек има възможността не само да граби от това чувство, но и да го създава и раздава! Така даваме радост на страдащите, надежда на отчаяните и лъч светлина на умиращите! Защо да не зарадваме някой?!

Често не забелязваме няой добър поглед, подминаваме някоя добра дума и всеки от нас се стреми към тази голямата любов, а постоянно се разминава с истинската. Истинската любов никога не е голяма, никога не е първа и никога първата не е последна. По-добре, когато любовта се докосне до нас, да спрем, да ù се насладим, да ù се отдадем, да я изживеем!

Хората, влюбени в живота, не биха се страхували да отворят сърцата си за нея! Нима не си струва да те боли, ако преди това си бил невъобразимо щастлив?! Нима не си струва да те боли, ако знаеш, че след това ще се усмихваш?! Нима няма значение, че си опитал, макар че си се опарил?!

Отвори сърцето си и знай, че колкото повече удари получава, толкова по-силно става! Не го пази, остави го да чувства и да се наживее! За да бъдем щастливи е необходимо да дарим някого с нашата любов. Защото истинската любов е способността да обичаме, дори и да не сме обичани!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...