Тя е вдъхновение.
Дори и да няма дарба, влюбеният човек притежава най-големия талант, а именно да раздава добро и да излъчва радост. Любовта изчиства сърцето от всички лоши мисли и чувства, които е натрупало в годините. Раните бързо зарастват, макар и да остават белези. Любовта не отмъщава. Не можеш да се влюбиш само, защото искаш да направиш някой нещастен и да му покажеш, че можеш без него. Тя прощава. Толкова е наивна, че дори те оставя да повтаряш грешки, които си допуснал преди. Но грешка ли е, че си обичал?
    Тя е магия.
Когато е до нас, всеки е магьосник. И този, който обича и обичаният човек. Толкова сила има в любовта, че можеш да повдигнеш света и да го обърнеш към слънцето. Защото няма човек, който да не обича топлината.
Тя няма тяло, но се нуждае от храна. В менюто ѝ са чувства, топлина, страст, отговорност и доверие. Понякога горчи, понякога е сладка. Може и да се пресоли от прекалено внимание. Или от прекалена сладост да се премине към така вредната ревност. Но не бива да се сърдим, защото ние сами си избираме менюто.
Влюбването не се контролира. То се случва в един миг, дори да имаш сериозна връзка със съвсем различен човек. В автобус, на улицата, в магазин, навсякъде, ти можеш да срещнеш някой, който дори с поглед да накара дъха ти да спре. Чувстваш се привлечен от него, но знаеш, че тази сила не е за теб. Дърпаш се, обръщаш се, пазиш се, но не можеш да избягаш. Прибираш се вкъщи. Мълчиш. Разпитват те какво ти е. А ти с времето осъзнаваш, че в дългата ти връзка вече нищо не е така, както е било. Опитваш се да си стъпиш отново на краката, да мислиш. Но има ли любовта разум? Как можеш да се върнеш в същото спокойствие, когато мислите ти са на друго място. Там, където сърцето иска да иде, без дори да те пита.
    Любовта е добро. Но не съжалява. Не се примирява с това, че можеш да си с някого от съжаление. От страх да не го нараниш. От това, да му разбиеш сърцето. Тя минава със същата скорост, каквато има времето, годините и дните. Бърза, бяга, докосва те и за миг дори да се поколебаеш, после не можеш да я стигнеш. И отново мълчание. И тогава страдаш и ти, и този, с когото живееш.
Любовта е болка. Но и лекува. Само с любов можеш да забравиш някой, който си обичал. И когато се изправиш и се обърнеш назад, си казваш, че не си е струвало цялата тази тъга. А дните не се връщат.
Любовта е единственото нещо, което не знаем точно какво е, но го искаме постоянно. И когато някой се влюби в нас, изведнъж се спираме. Недоволстваме, че сме очаквали много по-красиво от това да ни обичат. Нещо възвишено и неземно. И пак не сме щастливи. И отново търсим. И се оказва, че всъщност животът ни минава в търсене.
А всичко е толкова просто.
Любовта е до нас.
Любовта е в нас.
Любовта е с нас.

Явор Перфанов
18.10.2019 г.
Г. Оряховица