"Любовта идва като гръм от ясно небе" - разказ с продължение...

... Публикувана действителна история в един вестник, чиято задача, поставена за читателите беше да я довършат... Историята накратко... Мартин е влюбен в Ани, но тя има приятел - Борис. Когато настоящият приятел отсъства от града, Ани си тръгва от училище, за да се срещне с Мартин... Какво решение ще вземе?... Ето моето продължение...

... На сбогуване Мартин притисна Ани до себе си. Тя затвори очи и през черните й ресници бавно се търкулнуха две сълзи - парещи и горчиви. Той наведе глава и тихо отрони:

- Обичам те! И благодаря на съдбата, че ни срещна.

- А аз бих искала тази искрица в очите ти, да не угасва никога - промълви Ани.

Тя бавно тръгна към отдавна изгасените лампи на бащиния дом.

- Ще те чакам утре на нашето място - чу гласа му в тъмното тя.

В главата й цареше пълен хаос... Дали приятелката й Жени не се беше обадила на майка й, за да й каже за отсъствията в училище? Или Борис не се беше върнал?

Борис... момчето, чието име изричаше шепнешком в дългите безсънни нощи...

Погледът й премина хаотично през кухненската маса, на която грижливо подредена и отдавна изстинала я чакаше вечерята. Трескаво съблече дрехите си и побърза да легне под завивките, сякаш бързаше за някъде или имаше потребност да остане сама и да подреди мислите си. Тя дълго се взира в тъмнината, сякаш търсеше отговор на всички въпроси, които се въртяха в главата й. Що за чувство бе това, което караше дъха й да спира само щом чуеше гласа на Мартин в телефонната слушалка? Какво бе това, което като буря нахлу в живота й и разби сърцето й на хиляди парченца? Тя се взираше в тъмнината, търсейки отговор на всички въпроси, които терзаеха душата й. Тогава разбра... това беше тя - любовта!