Любов. По дефиниция тази дума означава „Чувство на самоотвержена и силна привързаност към някого, основано на кръвно родство, приятелство, разбирателство. Майчина любов. Синовна любов. Любов към родината. Любовта между хората. Съпружеска любов. Умирам от любов. Гореща любов. Взаимна любов. Склонност, пристрастие, предпочитание, привързаност към нещо. Любов към работата. Любов към музиката. Любов към природата”. Доста трудно е като се замисля тази дума да бъде дефинирана, но ето, че някой все пак го е направил.
За мен любовта е нещо свято, тя стои в основата на човешкия живот, тя е едно мощно динамо, което дава енергия и желание за живот на цялото човечество. Всеки един човек на тази планета обича нещо, т.е. изпитва любов, но, както стана ясно от дефиницията – любовта има доста разновидности. В есето си аз ще обърна внимание по–специално на любовта между мъж и жена.
Незнайно как, незнайно защо, в един момент хората започват да изпитват нужда да споделят живота си с някого, да създадат дом, да имат деца, семейство, да заживеят щастливо до края на дните си с любимия човек. Идеален сюжет за приказка нали? Хммм... Но за жалост тази простичка мечта понякога се оказва изключително недостижима. Днес факторът за създаване на семейство далеч не е любовта. Парите доста успешно изместиха чувствата. Те се издигнаха в нашето общество изключително бързо, станаха фактор при вземането на решенията ни, превърнаха се в цел на човешкото съществувание. Парите – това са съвременните богове.
Любовта, която се славеше като чисто и свято чувство, също започна да робува на парите - злото. Все повече и повече хора са склонни да сключат брак по сметка, т.е. те са готови да продадат себе си за материалните изгоди. Тъжно нали?
Любовта е смисълът на живота ни. Колкото и трудно да е за някои да възприемат истината, това е факт. Любовта е нещо изключително, нещо красиво, нещо различно... Разглеждайки чувството любов не от телесна гледна точка , а от онази, духовната , осъзнаваме, че обичаме хиляди малки и големи неща - хора, та дори и предмети.
Смисълът й за всеки от нас е различен. За един любовта може да изпълва душата му с доброта, защото самата тя е чувство, а не материално благо. За друг тя не съществува, а това което нарича любов е резултат от животинските му инстинкти, заради мисълта, че тя не съществува.
Любовта от векове се възпява като едно от най-силните и най-великите чувства, дали споделена или не, кратка или вечна, духовна или телесна... Тя е способна да променя настроението ни, да ни кара да вярваме, че можем да променим живота си, показва ни, че има смисъл във всичко, което правим. Любовта връща усмивката на лицето ни. Смекчава сърцата на хората, сразява злобата и лъжата. Тя идва тогава, когато най-малко я очакваш, за да спре дъха ти, да накара сърцето ти да замре.
Жалкото за всеки един човек, който се преклони пред материалното е, че в крайна сметка преди всичко останало той погубва себе си, продава душата си за няколко жълтици. Най-парадоксалното е, че все повече хора започват да го правят. Не зная дали това е някаква модерна тенденция, не зная дали това е нещо нормално в обществото, нито пък знам дали парите са от толкова изключително голяма значение за човека. Аз просто знам, че за да бъдеш щастлив трябва да се отдадеш на духовната любов, изолирайки всичко останало, което е незначително в сравнение с могъществото на любовта.
Тялото умира, но душата е вечна. А любовта живее в душата. Тя не само живее там, тя е неизменна част от душата. Затова поне според мен не бива никога, никой да пренебрегва чувствата си, или пък още по–зле – да ги продаде в името на материалното.
© Десислава Todos los derechos reservados
Радостина, благодаря много и на теб! Радвам се, че има хора, които ценят това за пиша (sun)
Стефи, нали, това е грозната истина... Дано не останем малко младите, които предпочитат емоцията от истинската любов, пред каприза просто да имаме някой до себеси!...