Маестрото

        Първите слънчеви лъчи  проникнаха през  прозореца и погалиха нежно лицето му. Размърда се в леглото си и се огледа неспокойно. Истина ли беше? От известно време насам сънуваше почти един  и същ сън - как живее на необитаем, остров, съвсем сам. И един слънчев ден среща най-красивото създание на този свят.
          – Боже, какви неща сънувам. Може да напиша сценарии за филм!– въздъхна Маестрото.
          – Бих си осигурил  бляскаво бъдеще. Бих станал известен.
          Стана бавно и погледна през прозореца.  Денят обещаваше да бъде ведър и прекрасен. Реши  да се поразходи, но преди  това да  си направи едно силно кафе.  После щеше да се захване с писането.  Тъкмо изпи кафето и на вратата се позвъни. Той изтича да отвори. Надяваше се да е майка му, която се отбиваше  сутрин, за да му  донесе  закуската. Когато отвори - видя срещу себе си непозната жена. (
         – Добър   ден! – поздрави тя  усмихнато и продължи:
         – Вие ли сте Маестрото?
         Интересно, не знаеше защо го наричаха така. Прозвището му сложи една  негова приятелка, която много го харесваше, дори обожаваше.
          – Да, аз съм. Защо? – отговори тихо.
          – Има покана за вас. –  и му подаде един бял луксозен плик.
          – Покана? – учудено вдигна вежди той.  И докато отиваше към стаята, за да вземе очилата си  мислеше - кой ли би могъл да я изпрати. Любопитството го изгаряше силно отвътре. Седна в крайчеца на леглото си и бързо разпечата плика. В него видя – красивите орнаменти и логото на една известна филмова кампания.
          Сърцето му заби по-бързо от друг път. Докато четеше съдържанието – сълзите му потекоха. След разпадането на групата, която беше създал - беше заформил последното дуо. И без това си имаше достатъчно проблеми с певицата си, но в момента този факт изведнъж избледня.  След прочита на първите редове той още повече се стъписа. Това щеше да промени животът му, затова в момента се опитваше да улови и най-малката подробност.
Вътре  пишеше:
          „ Уважаеми, Маестро.....Поканвате се да вземете участие в изготвяне на сценарий за филма „Обречени  души”. Надявам се, че  ще  откликнете на идеята .."
          Маестрото спря да чете. Дъхът му секна. Обърна се да благодари на жената, която беше донесла радостната вест, но не видя никой. Беше си тръгнала.  В поканата имаше посочен адрес за контакти и дори телефони. 
         Слънцето вече неумолимо печеше навън и се  радваше на новината. Отказа се от излизането и седна пред компютъра си. Започна сценария..