- Мамо, мамо, ела !!! – Кора пак си беше залепила носа на стъклото и с неприкриван възторг и обожание наблюдаваше любимата си котка ...
Беше се свечерило, по улицата рядко преминаваха хора, а отсреща витрината на магазина светеше ярко. Уба мързеливо се излежаваше, помръдваше опашката си и мърдаше с мустаци. После стана, обиколи осветеното пространство, огледа се бавно, прозина се и … започна да се уголемява. Първо провеси предната си лапичка, опипа внимателно тротоара пред витрината, после другата, промуши главата си напред, огледа внимателно улицата и излезе навън. Беше невероятна. Уба продължаваше да расте, спрените коли наоколо вече наподобяваха детски играчки. Тя внимателно се разходи между тях, побутвайки ги с лапичка, направи няколко кръгчета, подушвайки всичко наоколо …
- Мамо … мамо … ела да видиш моето котенце!
Ана дотича разтревожена, прегърна Кора и се взря отсреща – през витрината на магазина се виждаха танцуващи двойки. Двете поседяха още няколко минути, след което …
- Мам ...