Недалеч от центъра, в стария жилищен квартал, се намираше един склад. Стар, порутен, в него изрядко спираха камиони и разтоварваха всякакви непотребни кашони, пощенски пакети и всякакви стоки и оборудване – от театрални декори до кухненска мебел. Беше грозна гледка – като кръпка всред спретнатите двуетажни жилищни къщичи. И въпреки, че там не живееше никой, той живееше някакъв свой странен живот. Особено нощем оттам се разнасяха някакви странни звуци, помътените прозорци нощем се озаряваха от странни светлини. Съседите бяха забелязали, че рядко в него влизаше някакъв човек и се застояваше дълго дълго. Беше сравнително млад, облечен пет за четири, личеше си, че отдавна не е посещавал бръснарница, но нямаше вид на изпаднал клошар.

   Отначало съседите го гледаха с любопитство, после – с подозрение, после започнаха да пускат измишльотини и слухове за това, че там се вършат невероятни престъпления, после … свикнаха и не му обръщаха никакво внимание.

   Всичко беше мирно и тихо до момента, когато оттам се чу едно

БУУУУУМ

   Прозорците бяха избити, вътре се виждаха изкривени железа, но никой не посмя да влезе. Междувременно потърсиха собственика – на книга имаше някакъв господин, който жителите не си спомняха да са виждали.

   После се разчу новината, че някаква фирма решила да направи там магазин ‚Трета ръка‘ за … не беше ясно, но явно там щяха да се продават всякакви вехтории. Дойдоха строители, стегнаха сградата, смениха прозорците с грамадни витрини, а всичко, което беше складирано там го изнесоха на тротоара за ‚гаражна разпродажба‘. От начало народът се нахвърли върху стоката, цъкаше с език на странните предмети, но единици купиха по нещо … след което се появи надпис –

‚Вземайте безплатно каквото си искате‘

   А иначе имаше всичко – дрехи, обувки, контейнери, пълни с шивашки материали, инструменти, машини, чаркове за компютри, принтери … но всичките неща доста повредени от взрива. Някои обаче от по - будните пусна мълвата, че има още много стока, грижливо скрита за незнайни цели.

   ‚Разпродажбата‘ трая повече от месец, явно беше много трудно всичкото това да се сортира по параметъра ‚полезност‘ и накрая – каквото остана го преместиха зад склада, покриха го с брезент и го забравиха. Децата си намериха любимо място за криеница и игри.

   И дойде моментът на истината – бъдещите наематели или собственици започнаха да се нанасят, като първата работа беше да поставят огромен надпис отпред

МАГАЗИНЪ ТРЕТА РЪКА

ПЕЩЕРАТА НА АЛАДИН

ИМАМЕ ВСИЧКО ЗА ВСЕКИГО

 И … следва