Магазин за целувки

Една целувка беше достатъчна.
Наистина тя бе като наркотик. И не по-малко вредна за зъбите. И предизвикваше хиляди странични ефекти. Някои я наричаха "магическа". Други не обичаха сладкото. И все пак, все пак всички те зяпаха редовно през витрината. Дори само от любопипство. Защото... какво опасно имаше в това да поискаш една вкусна целувка?

 С настъпването на деня идваше и тълпата. "Магазин за целувки". Заглавието бе прекалено привлекателно. Особено за сантиментални души...А надпесът не беше кой знае какво! Нето бе с чудовищни размери, нито буквите бяха от злато. Дори самият магазин се намираше на забутано място, което бе всичко друго но не и романтично. И беше също толкова сив, колкото бяха боядисани и всички други. Различна бе само витрината. Обсипана с хиляди разноцветни и неповтарящи се целувки. Тя излъчваше необикновена светлина. И привличаше хората като мухи на мед.

 Отдалеч ухаеше апетитно. Миризмата на целувки събираше всичко живо пред магазина. Животни и хора. Всички те изглеждаха дрогирани, не на себе си. Само, че животните не издържаха дълго на напрежението. Казвам напрежение, защото строгите собственици не допускаха до своите деликатеси никой, който не можеше да мисли. Горките животни! Как само се гърчеха пред магазина. От устите им капеше пяна и те най-вероятно се коряха, че не можеха да бъдат логични като хората.

 А хората от своя страна бяха слепи за всичко и всички останали. Освен за витрината и за целувките. Предсмъртните мъки на животните не ги интересуваха. Защото тези, които можеха да мислят чуваха само дрезгавия глас на един от продавачите, който крещеше:"следващият!".

 Ако съдим по тълпата собствениците печелеха добре. А парите отиваха за вътрешни пре-действия, като пребоядисване, премебелиране, препочивстване и преписване на печалби. Както и за пренастройване на клиентелата. И за препроизвеждане на целувки.

 Никой не се връщаше от същата врата. Магазинът имаше точно определен вход и изход. Влезеш ли веднъж, няма връщане назад.

 Изходът бе от другата страна, на успоредната улица, който всъщност бе и вход на обществената "Пералня". Така, че никой не можеше да предположи, че зад огромните перални се раждаха такива изкушения и преображения.

 Излизайки, хората се разделяха на две групи. Едните носеха своето пране, или предпочитайки уличния въздух ЗНАЕХА ЗА КАКВО ИЗЛИЗАТ. Другите бяха буквално "изпрани". Лъснати и смачкани. Ухаещи на целувки и прах за пране. Двойнствени и раз/объркани. Бледи и зачервени едновременно. Хипнотизирани от центрофугата. Без пране. И без здрав разум.

 Все още ли искате да се целувате?