Беше нощта срещу първи октомври и часът бе такъв, че добрите и почтени жители на Лудоград отдавна си бяха легнали, лошите се бяха впуснали да вършат злодеяния и престъпления, и само малцина бяха отправили поглед към небето, но бяха толкова заети да съзерцават необичайните зеленикави оттенъци на облаците, сбиращи се над града, че никой не забеляза призрачната къща, носеща се над купола на катедралата Свети Грях, нито докато преминаваше между Високите кули и под мостовете на Ленивата река, закотвяйки се най-подире на източния бряг на реката, близо до Мидения пазар.
Беше нощта преди Деня – най-важният ден в годината за Лудоград – и обитателите на мистериозната къща нямаха никакво намерение да го пропуснат.
- Желаете ли чай от жабодил, госпожо Пакостливова?
- О, да, разбира се, скъпа! Магията за зелена луна така ме изтощи! – рече госпожата и сръчка жарта в огнището с дълъг ръжен, след това повика две цепеници и ги запрати в огъня. – С две лъжички мед, моля!
Госпожа Пакостливова беше сладко ...