Един обикновен ден, включващ в себе си едно сиво ежедневие. „Скука!“ ще кажете вие, но аз предпочитам така. Това за мен е магията на обикновеният ден. От работа вкъщи и от вкъщи на работа.

Не, че не обичам да се впусна в някое приключение, но не виждам смисъл в това. За си застраша живота само за да ми се вдигне адреналина. Не благодаря!

В магията на обикновеният ден ме оставете, за мен това е достатъчно приключение. Още от събуждането сутрин съм щастлива, че и днес съм жива за да мога да свърша своите задачи. Какво да облека, каква прическа да направя на моята коса? Това за мен също е един вид изпитание. След това очакването, какво ми е подготвил новият работен ден? Адреналинът ми се вдига, само като чуя, че трябва да побързам, за да не изтърва даде срок за вкарване на фактури или друго. Препускане на сам на там за да свърша дадените ми задачи, това пак е част от магията на обикновения ден. И разбира се, накрая на деня, щом се прибера у дома се чувствам изморена и в същото време щастлива, че и днес работата ме научила на нещо ново.

Оставете ме в магията на обикновеният ден, за мен така е най- добре!