Сезони
Внезапно извилият се, смразяващ до кости вятър се вклини в мен, засипвайки до сега открито ми лице с рояк снежинки. Затворих очи, намръщих се заради неприятната боцкава вълна, която ме обля, и изсумтях недоволно. Побързах да закрия лицето си с тъмен шал, който до скоро бе небрежно поставен около врата ми. Забулил се до неузнаваемост, но извън обсега на зимния мраз, продължих своята разходка из заснежения парк. Тягостна, непрогледна мъгла и злокобна тъма бяха сковали напълно заобикалящия ме свят.
Честно казано, не бях напълно сигурен защо в този късен, неприветлив час бях поел на това мое малко пътешествие. Може би защото просто нямах работа или пък не бих открил нещо по занимателно в дома си. В моментите, когато се отдавах на размисъл, крачейки волно из града, се учех да оценявам самотата. Тя беше приветлива към самотните птици. Даваше ни неповторима обстановка за размисъл. Защото, да си призная, в тези студени зимни дни, впримчен в монотонното си съществуване, не ми оставаше др ...