Пешо беше добър човек. Той редовно ходеше на църква и живееше с майка си. Беше на 10 години, неженен. Но скоро щеше да дойде голям обрат в живота му. Той за първи път щеше да пие. И то с майка си.

   Беше 14 януари, и докато пи сутрешния си чай с родителницата си, тя му каза, че трябва да отпразнуват 11-я му рожден ден. Това беше голямо събитие за него, защото той от 4 години не беше празнувал рождения си ден. И това беше логично, защото беше роден на 29 февруари, високосна година. Всъщност и за това не беше пълнолетен и женен. И макар голям, досега не беше и близвал алкохол. Но и предложението на майка му дойде изневиделица за него. Той се уплаши. Щеше да опита от това страшно питие, за което тя му е казвала доста страшни неща. Но все пак тя му позволяваше, значи не е толкова опасно.

   Естествено, преди големия ден трябваше да помогне на майка си с приготовленията. Отидоха до близкия магазин и купиха най-различни вкусотии: торта с нарисувано „Ферари” отгоре, натурални сокове, защото кòлата беше газирана и опасна, бонбони, сладки и прочие, но купиха и нещо по-забележимо. А именно - алкохол.

   Като се прибраха, той започна да разглежда бутилката. Пешо гледаше учудено прозрачната течност и се чудеше как това ще е опасно, като прилича на толкова животворната вода. Бутилката представляваше една продълговата, тумбеста тръба с различни илюстрации. На нея с големи букви пишеше „SMIRNOFF”. „Интересно име” помисли си той. Но се учуди защо е толкова голяма тази бутилка отрова. Естествено, попита майка си. А тя му отговори, че ще има гости и трябва да има и за тях. Той се зарадва. За първи път на рождения му ден щеше да има гости. Но стана време да оправят масата и да сготвят за утре.

   Сготвиха, оправиха масата и към 9 часа си легнаха. Поне той си легна. Майка му го изчака да заспи и, както всяка вечер, отиде при приятелката си да плетат.

Пешо се събуди весел и с бързи стъпки почна да се готви за този незабравим ден. Първо си изми зъбите. После се изкъпа, облече се и закуси. Рожденият му ден щеше да бъде чак вечерта, затова той започна да търси начин да му мине по-бързо времето. Попита майка си дали може да излезе навън. Естествено, тя му разреши, нали това е рожденият му ден все пак. Той тръгна към близкия парк. Там седна на една пейка и се заслуша в птичките. Радвайки се на тяхната колоритна мелодия, не забеляза как едно момиче беше седнало до него.

-         Здравейте – каза му тя – как се казвате.

-         Петър, а вие.

-         Моника, но ми викат Мони. Приятно ми е!

-         И на мен!

-         Местен ли сте?

-         Да, аз живея наблизо.

-         О, коя кооперация?

-         6.

-         Но вие сте до мен! Това е хубаво. Ако искате, някой път можем да излезем някъде. – всъщност беше приятен и красив човек и тя го беше харесала.

-         Ами, не знам дали ще мога. Ако майка ми разреши.

-         Майка ви! Извинете, господине, но не сте ли голям, за да зависите от нея.

-         Напротив, та аз съм само на 10! Как да не я слушам.

-         Но я се вижте, та вие сте поне на 30.

-         Глупости! Махайте се! Вие не сте добре!

-         Добре, но помислете и сам ще се убедите!

   Тя си замина, замислена. Нещо не беше наред с него.

   Той се учуди на нейните зли думи. Как може да е толкова неучтива! Но, ето че майка му се появи. Тя го извика да дойде при нея и му даде неговия подарък, а това беше невероятно. Подаръкът беше лъскав и тя му каза, че това е пееща кутийка. Като я отвориш - и тя пее. Той беше много радостен. Веднага тръгна към къщи с родителницата си да разглежда своята играчка.

   Унесен в леещата се мелодия на играчката, неусетно стана време за рождения му ден.

   Постепенно гостите идваха. Всички бяха приятелки и приятели на майка му. Някои не познаваше, други беше виждал, но се радваше, че имаше гости. Те насядаха около масата, като Пешо беше, естествено, на челното място. От 4 години не беше изпитвал такава радост. Всичко за него беше от хубаво по-хубаво. И така весел си остана през цялата нощ, докато не стана време за свещичките. И, може би, се чудите защо се е натъжил през този най-незабравим момент от рождения му ден. Ами просто е. Не харесваше това, че пораства с още една година. Той искаше да си остане малък и игрив. Искаше да остане дете.

   Но въпреки негодуванието си, той духна свещичките и си пожела да не порасне. Но майка му видя, че е тъжен и реши да го развесели. Всички станаха и почнаха да танцуват. Порядъчната му родителница беше се променила. Всички се бяха променили. Те леко залитаха и заваляха думите. А самата му майка държеше бутилката с водка, празна на половина, и пиеше от нея. Той се озадачи. Защо правеше тези действия, но нали го беше учила да не прави така. Замисли се. И откри отговора на въпроса си. Тя беше пияна.

    Той с отвращение я погледна и я попита „Защо?!“. Тя промълви нещо неразбираемо. Сега разбра. Той се уплаши и избяга навън. Това беше най-големият му кошмар. Затова искаше да отиде възможно най-далеч. Избяга в парка и легна на една от пейките. Заспа трудно, заради студа и страха, но заспивайки разбра, че оттук нататък не може да разчита на майка си. Тя се беше побъркала. Щеше да замине далеч от тук.

   Събуди се и пред погледа си видя Моника.

-         Добро утро! Тежка нощ, а. – каза му тя.

-         Ъхъм!

-         Какво е станало с вас?

-         Ами май се оказа, че сте права. – и той ù разказа за своите премеждия миналата вечер.

-         Но защо не поговорите с нея. Вижте, тя ви обича повече от всичко друго. Не е искала да ви направи лошо.

-         Но защо направи това? Защо пи толкова много?

-         Вижте, майка ви е човек, който винаги е живеел според нормите, откакто сте се родил. Писнало ù е. Решила е да се разтовари малко. Разберете я. Трябва да поговорите с нея.

-         Мисля, че ви разбрах. Трябва да отида, да ùкажа, че мога да се грижа за себе си. Довиждане! Надявам се пак да се видим!

-         И аз! – Тя се зарадва. Успя да направи този човечец щастлив.

  И той наистина отиде при майка си. Тя му се извини и му обясни всичко. Сдобриха се и той живя с нея, докато един ден не дойде Моника и го покани да излязат. Излизаха още няколко пъти. И майката на Пешо му даде съвет да ù предложи брак.

   Той отиде до тях, облечен официално, и я заведе в един реномиран ресторант. Там ù предложи и тя прие. Направиха скромна сватба през лятото в Несебър. И заживяха щастливо... Но Петър често се замисляше за майчината обич, която, без да иска, може да погуби живота на едно дете.