Макарич работеше с метлата акуратно, без да бърза. В неговите движения имаше настроение, амплитуда и някаква рутинност – пълна предсказуемост на движенията. На пръв поглед това беше съвсем обикновена, даже непрестижна работа. Но не и за Макарич. Той следеше и контролираше всяко свое движение – точно, красиво, помиташе всяко листче от двора. Вдишвайки студения септемврийски въздух, гледайки в листата, той се кефеше как метлата му създава чистота и подреденост, някакъв аристократичен ред. Той получаваше удоволствие от живота си. Може би, и смисълът за него в този живот е да създава ред от хаоса. Да бъде на страната на структурата, а структурата това е създаден от някакви сили поддържан ред. Това може да са сили на обществото, а могат да бъдат и сили на природата. Макарич създаваше ред в двора. Но той трябваше непрекъснато да го поддържа, защото е невъзможно да се контролират силата на вятъра и листата, които падаха от клоните винаги по това време на годината и на купчини се трупаха в дво ...