- Ако бяхме говорили още малко за това, сигурно щях да ти налетя.
Смях...
- И аз нямаше да те отблъсна.
- По дяволите, Ади, защо не ми каза още тогава! Така ме измъчи! Чаках те цели...
- Цели два дни, Дейв!
И пак. Смях.
- Накара ме да заобичам Англия, наистина - Дейви отметна дългата част на косата си.
- Дейви, колко ли време прекарвахме заедно, без Джо да знае? Чудя се как още тогава не заподозря нищо.
- И все пак ти не му изневери. Нито веднъж. Трябва да ти кажа, че доста ме ядоса, но и... радвах се. Надявах се,че ако някой ден станеше моя, също ще ми бъдеш толкова вярна.
- И бях.
- И беше, наистина. - Дейви докосна ръката ú и нежно се усмихна.
В кафенето влязоха момиче и момче, хванати за ръка. Изглеждаха толкова щастливи... Дейви и Ейдриън сведоха очи, но никой от тях не смееше да попита - въпроса, който ги изяждаше отвътре, но нямаха сили да зададат. ...