Малката светулка

Само една звезда на нощното небе сега грее. Само една звезда искри и мрака краси. Тази светулка ме подлудява. Поглеждам нагоре, а тя ми се смее. Ти, мъничка, мила моя, защо си тъй сама? Защо няма някой, който да те топли, а само ти раздаваш светлина? Защо всички други звезди са около теб, но ти си тъй самотна? Ах, горката ти... Усещам болката ти, споделям болката ти. Виж, недей тъжи така. Всички други са просто тела, ти си звезда. Отдай се на желанието, докосни безкрая. Почувстай необятността. Секундите препускат, времето тече, а ти все така ме влудяваш. Протягам ръка към теб, но се спирам. Не искам да загубя интерес. Искам пак да споделя болката си, ти да ме изслушаш. Искам пак да ми довериш самотата. Страхувам се, че ще се опаря, че ще загася огъня ти и искрата вече няма да краси мрака. О, мила моя, как искам сега да те докосна. Ръката ми да те обгърне, да те притисна до сърцето си, а ти с твойта топлина да ме стоплиш и после да те скрия в джобчето си и винаги в себе си да нося щастие. Хайде, не се страхувай, ела при мен, ела и ще си поделим самотата.