Спомням си го това магазинче за сладолед... Беше на върха на хълма - такава една малка постройка – малко странна. Покривът ѝ боядисан в синьо над входа започваше отвисоко а се спускаше към задния край. Отдалече приличаше малко на глава с нахлупен отгоре каскет, така че козирката да стърчи безгрижно към небето. Вътре като влезеше човек и пред него се отваряше страхотно изобилие от всякакви сладоледи. Предлагаше се какво ли не - такива от машина и обикновенни, имаше шербети, имаше и италиански сладолед - лед, който да се поръси със сироп. Имаше три витрини със сладоледи подредени в три реда. Продавача беше един навъсен тип – чичко на 55-60 години, с дълга разчорлена коса. Не беше много учтив, даже напротив – все леко намръщен, като му кажеш какъв сладолед искаш той така леко ти се озъбва все едно, че ти прави услуга или не – все едно, че той ще го плаща от джоба си.
Пред магазинчето минаваше оживен път. От другата страна на пътя имаше гробище. Чудно ми беше за малко странното място, на к ...