Между времето

Това е историята за един обикновен човек. Човек, принадлежащ на ерата на Динозаврите...
Той не беше най-умния, нито най-сръчният в племето. Беше обикновен ловец. Не се интересуваше какво има зад големите дървета в далечината, ловуваше само около пещерата, която принадлежеше на неговите хора. Но дори и най-невероятните истории могат да се случат на най-обикновенните хора.
Един ден, докато се разхождаше през малката долина пред пещерата му, дебнещ животните за най-лесната плячка, видя ярка светлина недалеч от него. Беше непозната и плашеща светлина, но в същото време беше най-красивото нещо, което бе виждал. Искаше му се да иде и да доведе другите хора от племето, но не можеше да надделее над това изгарящо чувство на любопитство. Никога досега не го бе изпитвал толкова силно. Той пристъпи до светлината, само на няколко крачки от нея и се пресегна неуверено. Не беше гореща, нито изглеждаше опасна, но нищо не пречеше да е предпазлив, все пак е непозната.
Огледа се и му направи впечатление, че даже и птиците бяха избягали надалеч при вида на тази ярка бяла светлина. Наоколо нямаше никакви животни и може би си имаше причина за това, но каквато и да бе, тя му беше непонятна.
За секунда светлината проблесна два пъти по силно, и изведнъж картината пред очите му се промени до неузнаваемост. Беше нощ, а в далечината виждаше някакви странни сиви обекти, придружени от хиляди жълти светлини. Чуваха се странни звуци, каквито не бе чувал преди, може би родени от някакви непознати за него животни, като тези, за който бяха рисували някой от племето му, когато бяха ходили отвъд високите дървета, но никога не можеше да е сигурен.
Той се огледа наоколо, но не видя нищо, което да напомня за долината пред пещерата му. Дори странната светлина беше изчезнала. Знаеше, че не трябва да се отдалечава от пещерата след като се стъмнеше, но нищо не можеше да направи. Този свят му беше непознат.
Изведнъж чу оглушителен звук, напомнящ му на гръмотевиците, които бе чувал през дъждовният период. След секунда-две успя да установи, че звукът идваше директно над него и той се загледа в небето. Видя няколко движещи се светлини, който много го уплашиха, защото никоя от светлините в небето не се беше движила досега. Започна да се чуди дали не беше грешка да се доверява на светлината, и каде го беше завела тя.
Докато се опитваше да си изясни какво се случваше, чу някакъв тракащ звук в далечината, идваше зад хълма, до който беше той. Тогава забеляза, че под краката му земята беше сива. Сякаш след изригването на вулкана до пещерата му, но тази земя беше твърда. Изведнъж тракащият звук приближи застрашаващо и сякаш от никъде изникнаха 2 други ярки, бели светлини, но този път бяха придружени от оглушителен звук. Той се сви на кълбо и прикри ушите си, и след секунда усети силен удар... след което нищо. Тишина. Дори уплахата беше изчезнала и сега не чувстваше нищо. Знаеше, че времето му на тази земя беше приключило. С последни сили завъртя глава, надигна поглед и видя човек,точно като тези от племето му, но той нямаше такава коса, носът му бе странно тънък и вместо кожи носеше някакви странни материали, напомнящи кожата на птиците около пещерата му. И последната му мисъл беше придружена от съжаление... какво, ако не беше се доверил на светлината?