Глава 10: Цитаделата

Джейд беше идвала във Весан и никога поводите не бяха приятни. Първият път в който посети столицата беше за да получи лични наставления в ша'кти от член на Съвета на единайсетте. Тя бе открила способността си едва осем годишна, още преди силата на Дереа да се беше отприщила. И след като беше принцеса от кралско потекло, това автоматично означаваше, че ѝ се полага специално внимание.

Обучението беше кратко, но учителите строги. Съветник Малашед, родом именно от Фейрам, беше злобен човек, отнасяше се с пренебрежение, и я шамаросваше винаги когато се провалеше в някое изпитание. Въпреки че властта на тези хора се простираше сякаш безкрай и нямаха нужда да се показват, никой от тях дори и не прояви кратко съчувствие към онова малко и уплашено осем годишно момиче. Джейд ги мразеше всичките!

Втората ѝ визита беше на дванайсет, когато доведоха сестра ѝ Дереа да премине обучението. Съвета разбира се беше същият, и спаруженият Малашед отново щеше да им вгорчи живота. Джейд трябваше да изтърпи целият курс наново, само и само за да се почувства Дереа по-сигурна в това което прави. Някак си Съвета беше решил, че в бъдеще ако развие добре своя потенциал, Дереа щеше да има шансове да кандидатства за член на Съвета. Ужасно. И разбира се, тъй като Съвета виждаше специалното в нея, то обучението беше още по-дълго и отвратително. Караха ги да правят нови и сложни огъвания с ша'кти, да изследват почти изстинали следи от употреба, да поддържат и зареждат вързопи, и какво ли още не. Джейд ги мразеше всички, тя не искаше да има нищо общо с тях и ето, че заради сестра ѝ я бяха впрегнали в тягостните лекции и упражнения по ша'кти.

Последния път когато дойде, вече беше на осемнадесет и отново правеше компания на сестра си, този път по собствена воля. Дереа се колебаеше за предстоящата си клетва пред Съвета. Макар и да беше далеч от обучението си и встъпването си в длъжност, Дереа трябваше да се закълне в ша'кти, че ще се обучава и отдаде живота си да служи за добруването на всички хора по света. Джейд обичаше сестра си, беше ѝ благодарна че има желание да участва в управлението на целия свят, и това автоматично измъкваше Джейд от потенциалната опасност да привлекат именно нея за същата отговорна длъжност. Тя разбира се можеше да откаже, но това щеше да донесе огромен срам за целия ѝ род и да тегне като черно петно над държавата ѝ поколения наред.

В крайна сметка, сестра ѝ беше положила клетвата, но в двата дни до церемонията половината Съвет беше провел разпити с Джейд, сякаш я оглеждаха като резервен вариант ако нещо се случи с основния им избор. Явно бяха осъзнали, че Джейд е толкова веща в ша'кти колкото и Дереа и може би се чудеха дали не са направили грешка. Тръпки я побиха като си спомни този момент. Сякаш Съветниците заеха какво предстои. Не беше възможно, разбира се. Никой никога не можеше да се докосне до бъдещето по никакъв начин. Но ето че тя беше тук и идваше точно сред онези неприятни високомерни хора, наричащи себе си Съветници. Студени статуи, безлични, безпристрастни, и на моменти - ужасни. Работата им по-скоро беше проклятие от колкото дар.

Кулите на Весан вече се виждаха в далечината и скоро щяха да наближат терените за кацане. За разлика от Крон, който нищо не помнеше от Дрен, Джейд много добре си спомняше всяко кътче от Весан. Градът-столица, за разлика от всички останали в Еос, нямаше нито една крепостна стена. Вътре в него, освен обичайната стража следяща за спазване на реда, нямаше никакви войници или постоянен гарнизон. Весан никога нямаше да бъде въвлечен в конфликт, а ако някой все пак посмееше, той или щеше да бъде унищожен от обединените армии на всички останали държави по света или щеше да бъде изпепелен от неизползваното до сега Ках'ми - мистериозно оръжие, боравещо с ша'кти. Никой не го беше виждал, никой не знаеше къде точно се намира, но слухът за него беше бил достатъчен за да откаже всеки дръзнал да наруши законите на Весан.

В центъра на града беше построена огромна крепост, известна още като Цитаделата. В нея бяха съчетани елементи от всички страни по света - имаше Дренска стъклена конструкция, Тасикански спираловидни кули, островръхи покриви типични за Крондейл, зелено-жълти керемиди наредени върху ниски три-етажни постройки характерни за Цангдебл, разноцветни тухлени стени от Чен Барч, триъгълни зали от Наелдем, кръглите спални от благородниците на Гис Зева, имаше дори здания изградени от сламени бали с дебела замазка против пожар - традиционни за Шераве. Деветнадесет различни култури бяха построили най-безвкусната и хаотична крепост, която историята някога е виждала.

И все пак именно цветната феерия, хаосът от кули и заседателни зали, необятните спални, дълбоките безкрайни библиотеки, малките скътани градинки с чудата флора между откровено грозни стени, всички онези горди знамена развети от западния ту студен ту топъл вятър, в комбинация с липсата на каквато и да е било защита - всичко това правеше Цитаделата толкова велика. Тя беше на всички и всяко дело срещу нея беше дело срещу самия себе си.

Всеки имаше право да се засели около Цитаделата, като единствено се искаше да получиш точно отреден парцел - напълно безплатно. Ако пък имаше напуснати къщи или етажи от жилищни сгради - то можеше да се заселиш там. Абсолютно всеки беше добре дошъл тук. Хора загубили поминъка си идваха тук за да си стъпят на краката и после си тръгваха обратно към родните места. На други пък им харесваше и решаваха да останат. Прогонени след конфликти семейства също идваха тук и в повечето случай започваха на чисто взели си поука от поведението си. Благородници участвали в скандали можеше да се заселят в Цитаделата и да започнат всичко отначало, без да им се налага да бягат в изгнание.

Цитаделата даваше втори шанс на всички, но разбира се не прощаваше на никой пристъпил закона. Градската стража беше една от най-ненатрапчивите в целия свят и в същото време беше тази с най-огромен успех за спазване на законите и реда.

Смайващо голямата крепост беше обградена от обширен парк изпълнен с малки беседки, изкуствено създадени поточета, няколко гъсти гори, овощни градини, лехи с плодове - любимо място за разходка за гостите и обитателите на самата Цитадела. В тази мъртва земя беше почти невъзможно да се гледа нещо, за това градинарите докарваха специално пръст от Гис Зева или дори от Пев'Уден.

Отвъд парковият обръч се простираше огромният и почти хаотично разраствал се Весан. Тъй като всеки имаше право да получи имот тук, архитектите на града трудно съумяваха да поддържат някакъв ред. Предварително начертаните места за жилищни сгради и къщи, ханове, гостилници, пазарища, площади, ковачници, конюшни и широки пътища бяха свършвали осем пъти и всеки път архитектите започваха планът отначало разширявайки пръстените около Цитаделата още и още.

Всеки пръстен биваше ограждан от околовръстен павиран път, достатъчно широк да се разминат поне шест коли. Всички такива пръстени биваха пресичани от десет основни калдъръмени улици, отново широки поне за шест коли. В крайна сметка деветте ясно очертани обръча бяха единствения ред в иначе огромният безпорядък наречен Весан.

Точно тук, сред толкова много хора, в самата столица на света, в сърцето на Цитаделата, в Единната зала, предстоеше важна среща. Поне Джейд се надяваше да се състои именно в Единната зала, иначе просто трябваше да остави каквато и да била надежда за помощ от Съвета на Единайсетте и представителите на всички останали осемнайсет страни от Еос. Решения можеха да се вземат само в Единната зала, където всичко беше вписвано с ша'кти за да не може никой да се отметне или да се отрече от думите си в последствие.

Разбира се, Джейд не искаше да споделя всичките тези тревоги с Мая и Реан. Достатъчно тежко ѝ беше сама да трови мислите си с негативни представи, нямаше нужда още някой да се страхува. Искаше ѝ се да бъде като спътниците си - уверена, че човекът до тях държи нещата под контрол и е готов да задвижи веригата от нужни събития.

Терените за макулатите вече бяха под тях и не след дълго се приземиха на освободила се позиция. Водачът им даде специално метално номерче, за да могат да си познаят животното на тръгване. Облеченият в семпла кафява униформа разпределител огледа с любопитство огромното и здраво крилато същество. Той добре знаеше кога един макулат принадлежи на благородник дори и когато седлата и каишите бяха без никакви украси. Поклони се и се зае с работата си.

- Добре дошли във Весан! - обърна се Джейд към Мая и Реан. - Тук всеки е желан и равен с всички останали, така че предполагам чувствайте се като у дома си.

- Весан наистина е странно място. - подхвана Реан. - Бях слушал много за описанието на града и неговите мащаби, но архитектурата…Толкова хаотично. Мисля, че на Земята не сме имали никога такова обединение на народи, като събраното във Весан. Изумително! Наистина съм щастлив да видя такава сплотеност и мир. Дори и да се окаже привидна, постижението наистина е огромно. Възхищавам се на вашите водачи!

- О, наистина ли? Радвам се, че ти харесват нашите идеи. Много са загинали за тях и налагането им, но от тогава повече на никого не се е налагало да участва във войни. - замисли се за миналото Джейд. - Всяка държава има собствени стаи за благородници и членове на кралската фамилия в Цитаделата, така че няма да ни се наложи отново да нощуваме в ханове. А и ще ми бъде добре да видя хора от Крондейл, вече ми липсва техният остър и бърз говор.

Реан видя наблизо конюшня и отиде да спазари една карета. Не му се искаше явно да остави Джейд да се оправя и с това. Дано да не му одеряха кожата. Я, колко бързо приключи, много вероятно и да е платил в пъти повече. Както и да е, не това сега беше важно. Настаниха се в каретата и приятното потропване на копита и колела започна по един от основните павирани лъчове стигащи до парка и преминаващ през него под тунел от зелени разцъфнали клони.

Докато пътуваха Джейд обясни на Мая и Реан на кратко каквото знае за Весан и по какви поводи е била тук. Щяха да спазват уговорката за представянето на Реан като далечен братовчед на Крон и Джейд, така че беше хубаво благородниците за знаят повече за своите роднини. Освен това нямаше да им се налага да слугуват за пореден път. Джейд се беше замислила няколко пъти как всъщност двамата са заемали подобни отговорни позиции в йерархията на тяхната Земя и ѝ се видя много неловко като си представи цялата година през която им бяха слугували. Някак вече ги приемаше наистина за равни, въпреки че бяха минали около десетина дни от както започнаха техните перипетии.

Цитаделата имаше един огромен параден вход, но всяка държавна пристройка си имаше собствен вход, в случай че пристигащите особи не желаеха новините за тяхното пристигане да се разпространят бързо докато не е необходимо. В случая на Джейд обаче, беше крайно наложително всички да разберат, кой е пристигнал.

Каретата спря точно до малкото цветно островче пред огромният каменен вход на Цитаделата. Редица колони придържаха мраморна козирка от която висяха флаговете на всичките деветнайсет държави. Синьо сребристото знаме на Крондейл беше четвърто днес, но редът им се сменяше всеки ден, с цел избягване на недоразумения.

Веднага след като пристъпиха в преддверието, дворцов слуга на възраст около двадесет и пет-шест ги посрещна, поклони се и попита за имената и желанията им.

- Джейд Еалер, принцеса на Крондейл, това са Мая и Реан от рода Еалер. Тук сме по спешна работа и бихме желали да се видим с първият свободен Съветник. Докато сме по делата, бих искала да подготвите спалнята ми в крилото на Крондейл и нейната съседна за моите роднини. Благодаря ви.

- Разбира се, милейди. Ще бъде направено. Съветник Елена от Темехия е в кабинета си и е свободна. Ако искате да предам да ви очаква?

Какъв късмет, Съветник жена се падна. Чудесно. Още по-добре беше, че хората от Темехия, макар и с малко по строги разбирания, винаги влизаха в положението на събеседника си и се стараеха да помогнат с каквото могат. Джейд се усмихна вътрешно.

- Да, благодаря ви. След малко ще се качим в приемния кабинет на Темехия.

Младежът се поклони отново, запъти се към други слуги в един от далечните ъгли на преддверието и даде указания. Две други момчета вече се затичаха по различни каменни коридори да ги изпълнят.

- Заповядайте вторият коридор в ляво. Платформата ще ви отведе до крилото на Темехия. Веднага след като слезете ще бъдете упътени към приемният кабинет. Желая ви приятен ден! - нов поклон от младежът и той зае мястото готов отново да посреща гости близо до входа.

Придвижването в огромната Цитадела се извършваше както по безкрайни коридори, така и по задвижвани с ша'кти платформи. Всяка платформа се задействаше автоматично, след като предпазната дървена ограда беше поставена на мястото си и водеше до определено място. Понякога трябваше да бъдат сменени няколко платформи докато човек стигнеше дестинацията си, но беше ефикасно и бързо. След заминаването на тяхната платформа друга щеше да се появи на мястото ѝ, готова да преведе следващите пътници. Всяка платформа имаше предпазни резервни въжета, в случай че нещо се обърка.

Платформата им в началото преминаваше нагоре през доста тъмна каменна кула едва осветена от малки фенери ша'кти разположени еднакво далеч един от друг. После поеха успоредно на земята преминавайки ту през части от Цитаделата, ту над малки скътани градинки с фонтанчета и пейки. Докато се движеха така, за кратко преминаха около няколко стъклени коридора, което означаваше че едно от първите пресечени крила беше това на Дрен. След няма и пет минути платформата спря и предпазната преграда се отвори сама и усмихната девойка ги подкани да я последват.

Частта от Цитаделата, която беше построена от темехите, беше наистина странна. Кулите им имаха кръгли извити като спирала шарени куполи, с малки остри връхчета точно като игли. Странна архитектура. Коридорите бяха постлани с червени килими изработени в най-различни сцени от източната държава. Огромни гоблени украсяваха стените показвайки тучните полета, красивите брегове и шарената едноименна столица. А между всеки гоблен имаше вази с букети от лалета. Всъщност целия коридор ухаеше много приятно на пролените цветя.

Както очакваше Джейд приемният кабинет на Елена се оказа не далеч до мястото на което платформата ги остави. Девойката в кафява униформа чукна три пъти на обикновена дървена врата с гравирана сребърна ладия, отвори я и се отдалечи с поклон.

- Привет, аз съм Съветник Елена от Темехия, вашите проблеми са и мои. - поздрави ги Съветникът и кимна с глава към меките малки диванчета в дясно от вратата.

Младата прислужничка тихо затвори вратата след като новодошлите се отдалечиха към местата за сядане.

- Привет Съветник Елена и ви благодарим за гостоприемството. Аз съм Джейд Еалер, принцеса на Крондейл, втора в рода Еалер и сестра на крал Крон Еалер поел държавата след трагичната кончина на родителите ни. - след споменаването на последното леко блуждаещият поглед на Съветник Елена се избистри като водите на езеро през пролетта. - Това са Реан Еалер, мой братовчед, и неговата съпруга - Мая Еалер. Те бяха свидетели на случилото се в столицата ни Фейрам и могат да потвърдят истинността на това, за което ще говорим.

Съветник Елена беше около седемдесет-годишна слаба жена, с пепелно руса коса, със светло сини очи и облечена в червена рокля, същата на цвят като знамето на Темехия. Кабинетът също като вратата беше по-скоро скромен. По средата имаше огромно дървено бюро, чиято закрита страна беше отново обкована със сребърни ладии близо до тръстикови стръкове. В ляво имаше библиотека, както и лавици с малки дървени ладии с различна форма. В дясно огромен гоблен изобразяваше столицата Темехия, като на очи се набиваха множеството кръгли куполи и покриви с извити шарени спирали. Тънки черни ивици изобразяваха стърчащите метални връхчета на всеки покрив. Пред този гоблен бяха и петте малки червени диванчета разположени около чаена стъклена маса.

Съветник Елена беше видимо притеснена от това, че си нямаше ни най-малка идея какво се е случило във Фейрам и вероятно още повече я тормозеше това, че не знае дали наистина законните владетели са мъртви, след като никой не ѝ беше казал. Нямаше друга причина от рязката смяна на настроението. Вместо да продължи тя наля липов чай на гостите си в поставените предварително пет чаши на масата, след което въздъхна и отпи голяма глътка от своята.

Реан и Мая нямаха нужда от подканване, очевидно знаеха да правят това, което се очакваше от тях. Кога ли щеше да престане да очаква от тях да се издънят в нещо.

- Прощавайте - продължи с равен глас Съветник Елена, макар тревогата ѝ да впиваше треперливи нотки - наистина не очаквах такива новини. Имаше слухове за безредици във Фейрам, но не нямаме никакви донесения за смъртта на вашите родители и за мащабите на това, което се е случило. Съжалявам за вашата загуба, Джейд, Мая, Реан Еалер и мислите ми са със вашите роднини. Съжалявам и че ще ви накарам да го преживеете отново, но бих искала да ми разкажете какво се е случило, и то дългата му версия.

- Разбира се, Съветник Елена, ще ви разкажа. Но преди да започна, искам да ви предупредя, че много от това което ще чуете звучи невероятно. Дори невъзможно. И въпреки всичко, Дренският крал Сих'ашо Санти може да потвърди всичко, което ще чуете. - при споменаването от Джейд на владетеля на Дрен, Съветник Елена преглътна тежко и сякаш цвета на лицето ѝ смени поне един тон. Това си беше удар за Весан - откъснатия Дрен знаеха повече от цялото управление на Еос.

Съветникът успя само да кимне с глава в съгласие. Очевидно се подготвяше за лавината информационни удари, които точно тя трябваше да понесе. И с право! Джейд започна историята си от онази бална вечер във Фейрам, подкрепяна и от Мая и Реан в тежките моменти. Разказа на русокосата жена какво се е случило, как са тръгнали за помощ и как след като се е измъкнала на косъм от смъртта, са се озовали в Дрен. Темехката ококори очи при чутото за теса, но не каза нищо.

Джейд продължи накратко с перипетиите им из Дрен и разказа подробно за срещата им с краля, за изумрудените, за кинжалите, за подготовката за война. Обясни къде се намира Крон, какви са им плановете и какво възнамеряват да правят. След кратко колебание разказа за способността на Мая и за надеждата им да направят още кинжали. Вероятно Съвета щеше да бъде полезен при изучаването на тази искрица ша'кти.

Накрая Джейд каза за какво са дошли, за надеждите им за подкрепа в предстоящата война. Лицето на Съветник Елена вече беше почти бяло. След като Джейд приключи с разказа и молбите си, тишината в кабинета можеше да се пипне.

Неловкото мълчание продължи няколко минути, през които Съветникът на Темехия отпиваше остатъците от студения липов чай. Присядаше ѝ, и то шумно. Но беше решена да го изпие и да спечели няколкото мига за размисъл. Най-сетне приключи.

- Историята ви е меко казано невероятна. Тя дори е невъзможна. Звучи направо като измислена. Убедена съм, че сте готови да се закълнете в ша'кти. И всъщност вярвам, че Сих'ашо Санти сигурно ще потвърди, това което казвате. Ето какво ще направим - ще се свържем с нашите пратеници в Крондейл. Ако наистина Фейрам не съществува, ще потърсим резервните си контакти. Разберете, трябва да потвърдим поне това. Докато го правим, ще поискаме и официалното становище на Дрен. То трябва да се даде лично от краля, което значи да изпратим Съветник при него. И това ще се направи.

- И чак тогава - кратка многозначителна пауза - ако се потвърди всичко това, можем да говорим за пълно заседание на Съвета на единайсетте заедно с всички консули или ако се наложи - дори владетели - на всичките деветнайсет държави. Ще бъде в Единната зала, не се притеснявайте, но няма да стане бързо сами разбирате. Ще отнеме дни, може би седмица или две.

- Но до тогава може да бъде твърде късно както за Крондейл така и за всички останали. - избухна ядосано Реан.

- Съжалявам - отсече студено Съветник Елена. - Сега ако ме извините отивам да говоря с други Съветници и да задействаме нещата. Предполагам ще останете тук докато чуете решението ни. Заповядайте на вечеря довечера с мен и Съветник Малашед. Сигурна съм, че той ще е още по заинтересован от вашия разказ и ще може да ви насочи какво да правите.

Съветникът стана, отвори вратата и изхвърча, не оставяйки време на гостите си дори да се изправят. След малко младата прислужничка надникна с глава плахо в кабинета, срещна ядосаният поглед на Джейд, изхриптя и се върна обратно на поста си отвън.