В една топла лятна нощ Михаела седеше в градината под дървото и се опитваше да брои звездите. Изведнъж, тя чу някакъв шум и човешки глас. Изтръпна цялото и тяло и се уплаши. Реши да се прибере в къщи. Тъкмо се обърна, за да се прибере пред нея стоеше едно младо момче, който беше много мръсен, но все пак личеше, че е красив и, че бяга от някой.

Михаела започна да вика и момчето затвори устата и и каза тихо:

- Не недей да викаш, аз няма да ти сторя нищо.

И момчето леко си махна ръката от устата и.

Михаела попита:

- И ти кой си, какво търсиш в моята градина посред нощ?

- Не мога да ти кажа.

- Как така не можеш, намиращ се в моята градина, искам да ми обясниш всичко веднага?

- Аз съм беглец!

- От кого бягаш?

- И това ли искаш да ти кажа?

- Разбира се, че ще ми кажеш. Хайде започни да говориш, иначе ще извикам полиция.

- Не недей да бъркаш полицията, сега ще ти разкажа всичко, но трябва да ми помогнеш.

- Започвай да разказваш и ще реша да ли да ти помагам.

- Аз убих човек.

- Каквооо уби човек ли? Кого, къде, защо?

- Чакай, успокой се ще ти разкажа абсолютно всичко, но искам само и само да се успокоиш и да ме изслушаш докрай, без да ме прекъсваш.

- Пред мен стои убиец, а ти искаш да съм спокойна! Знаех, че трябваше да извикам полицията още от самото начало, убиец такъв.

- Не ме наричай убиец, всичко беше злополука.

- Да бе да било е злополука.

- Да беше злополука! Убих го преди малко.

- Защо го уби, бе човек не мога да разбера?

- Изслушай ме де, аз му бях гостенин и преди малко решихме да седим на кръчмата и да попийнем по питие. Негови други приятели ни поканиха да играем на карти. Но моя много знаещ приятел мамеше хората и, аз исках да го предупредя, че не е редно така, а той почна да ми крещи пред всички и да ме обижда. Направо бях изключил, че той след като си пийне става един такъв ненормален. Той стана, почна да хвърли столовете навсякъде, после изкара ножа от джоба си и се надхвърли върху мен. Аз опитвайки се да се защитя, ножа се мушна в сърцето му. От страх не знаех какво да правя и избягах с всички сили.

Михаела учудена е уплашена каза:

- Ами сега, аз какво да направя?

Беглецът с насълзени очи отговори на момичето:

- Моля ти се скрий ме някъде, за няколко дена поне. После ще се махна от главата ти.

- Ами добре! Ела да те скрием сега. Отзад на къщата ни има една стая, там никой не отива. Аз после ще ти донеса храна и вода. 

Изминаха два дена и полицаите разпитваха цялото село. Дойде ред за разпит на родителите на Михаела и на нея. Полицаят като разпитваше нея забележи, че тя е притеснена и постоянно играе с пръстите си. Михаела беше решена да каже на полицая за беглеца, който се криеше в тяхната къща, но разбра, че има чувства към него. Полицаите си тръгнаха, но бяха решени да преследват момичето и да наблюдават къщата. Михаела отиде при беглеца, за да изрази чувствата си.

Притеснена каза тя:

- Полицаите преди малко бяха тук и ме разпитваха за тебе. Търсят те из цялото село да знаеш. Бях решена да кажа на тях за теб, но се отказах.

Беглеца попита:

- Защо?

Михаела срамувайки се каза:

- Защото имам чувства към теб, откакто те видях.

Беглецът не беше учуден, защото и той имаше силни чувства към нея. И каза:

- И, аз имам чувства към тебе, май се влюбих в твоите красиви очи.

След дълъг любовен разговор младите решиха да избягат заедно. Беглецът много, много нямаше желание да пропилява живота на красивата девойка, но все пак се съгласи, тя да идва с него. Планът за потегляне на път беше Михаела да вземе ключовете на колата и да избягат в тъмното. Но младите влюбени не знаеха, че полицаите ги преследват. Тръгнаха на път лудите млади и какво да чуят, сирените на полицейската кола. Беглецът си помисли, че тя е предала него и всичко е било само план. Беглецът уплашен и изнервен почна да крещи:

- От къде знаят къде съм и кога ще избягам, кажи бе момиче?

Михаела плачейки:

- Какво си мислиш, че аз съм те предала. Не съм казала нищо на никого, моля ти се вярвай ми, обичам те!

Момчето видя в нейните очи любовта и и каза:

- Вярвам ти, недей да плачеш. Сигурно са наблюдавали къщата постоянно.

Младата двойка караха с бясна газ колата докато скоростта почна да намалее и те разбраха, че им е свършило горивото. Те слязоха от колата и хукнаха да бягат из житото. Полицаите крещяха да спрат иначе ще стрелят, но кой да чува. И какво шум на изстрел! Беглецът падна из златистото жито, а Михаела само крещеше:

- Недей да ме оставиш, недей да умираш любов, още много е рано.

Полицаите веднага я грабнаха и опитваха се да я успокоят. А Михаела плачейки взе пистолета от колана на полицая и се опита да се гръмне. Полицаят веднага с всички сили взе пистолета от ръката и. Погребаха момчето, влюбеното момиче отиваше на терапии, за да се върне на старото себе си. Родителите и даваха цялата си подкрепа и грижа. Това продължи така докато Михаела откри нова любов.

Има продължение – втора част.