Мили Дядо Коледа,
през миналата година не бях много добро дете, признавам! Дори дете не бях, въобразих си, че съм голяма вече, но ето, че пак ти пиша. Детето в мене е живо, макар и скрито зад безброй врати. Не, не! Почакай! Не искам кукла Барби. И Кен не искам, нито пък кола с дистанционно управление.
Спри сълзите, моля те! Или поне прати чадър, че всичко във сълзи удавих. Сърцето ми единствено остана, спаси поне него, покажи му път, облян в светлина.
Изгубих се...Сърцето ми замръзнало е на парченца. Всяко е готово да избере различен път, по - добрият път, но кой е той? Покажи ми...
Изтрий сълзите, моля те! Прати ми ангел със снежно-приказни крила. В тях лицето да заровя, във тях да скрия гордостта. Прати ми нежност, скрита в нечии очи. Дари ми смелост, за да мога да простя.
Четеш сега и мислиш: "Ха, поредната изгубена душа", но всеки отминава ме с надежда, че следващия ще ми подаде ръка...
А ако няма следващ? Ако всичко е една лъжа? Кой тогава вместо гръб, ще съживи погубено дете?!
Но ...