Мили Дядо Коледа...
1 мин за четене
Мили Дядо Коледа,
през миналата година не бях много добро дете, признавам! Дори дете не бях, въобразих си, че съм голяма вече, но ето, че пак ти пиша. Детето в мене е живо, макар и скрито зад безброй врати. Не, не! Почакай! Не искам кукла Барби. И Кен не искам, нито пък кола с дистанционно управление.
Спри сълзите, моля те! Или поне прати чадър, че всичко във сълзи удавих. Сърцето ми единствено остана, спаси поне него, покажи му път, облян в светлина.
Изгубих се...Сърцето ми замръзнало е на парченца. Всяко е готово да избере различен път, по - добрият път, но кой е той? Покажи ми...
Изтрий сълзите, моля те! Прати ми ангел със снежно-приказни крила. В тях лицето да заровя, във тях да скрия гордостта. Прати ми нежност, скрита в нечии очи. Дари ми смелост, за да мога да простя.
Четеш сега и мислиш: "Ха, поредната изгубена душа", но всеки отминава ме с надежда, че следващия ще ми подаде ръка...
А ако няма следващ? Ако всичко е една лъжа? Кой тогава вместо гръб, ще съживи погубено дете?!
Но нека не те отегчавам, дано разбрал си моята молба. На мене сила дай, другото го имам...уж. Но не забравяй дечицата без дом, не ги забравяй, чуваш ли?
Моята усмивка все някога ще бъде възкресена, но надеждата във изоставените детски очи гасне във забрава. Помогни им. Нека те се смеят...Ако знам, че писмото ми е направило друг щастлив, то може би и аз ще съм щастлива, ще грее и моето лице. И тази ярка светлина ще сгрее умиращото ледено сърце.
Почакай, май забравих!
Всеки моли те за нещо, а ти подарък искаш ли? Подарявам ти прегръдка, жест породен от благодарност. Във ръцете ти полагам и моето сърце. Пази го, чуваш лиу, добре?
Давам ти всичко, само не ме забравяй. Давам ти всичко от себе си, не ме предавай...не и ти...
На Коледа стават чудеса...А чудесата.."те се случват, там където вярват в тях"! Помни, само вяра ми остана...вярата във по - добрия утрешен ден...
през миналата година не бях много добро дете, признавам! Дори дете не бях, въобразих си, че съм голяма вече, но ето, че пак ти пиша. Детето в мене е живо, макар и скрито зад безброй врати. Не, не! Почакай! Не искам кукла Барби. И Кен не искам, нито пък кола с дистанционно управление.
Спри сълзите, моля те! Или поне прати чадър, че всичко във сълзи удавих. Сърцето ми единствено остана, спаси поне него, покажи му път, облян в светлина.
Изгубих се...Сърцето ми замръзнало е на парченца. Всяко е готово да избере различен път, по - добрият път, но кой е той? Покажи ми...
Изтрий сълзите, моля те! Прати ми ангел със снежно-приказни крила. В тях лицето да заровя, във тях да скрия гордостта. Прати ми нежност, скрита в нечии очи. Дари ми смелост, за да мога да простя.
Четеш сега и мислиш: "Ха, поредната изгубена душа", но всеки отминава ме с надежда, че следващия ще ми подаде ръка...
А ако няма следващ? Ако всичко е една лъжа? Кой тогава вместо гръб, ще съживи погубено дете?!
Но нека не те отегчавам, дано разбрал си моята молба. На мене сила дай, другото го имам...уж. Но не забравяй дечицата без дом, не ги забравяй, чуваш ли?
Моята усмивка все някога ще бъде възкресена, но надеждата във изоставените детски очи гасне във забрава. Помогни им. Нека те се смеят...Ако знам, че писмото ми е направило друг щастлив, то може би и аз ще съм щастлива, ще грее и моето лице. И тази ярка светлина ще сгрее умиращото ледено сърце.
Почакай, май забравих!
Всеки моли те за нещо, а ти подарък искаш ли? Подарявам ти прегръдка, жест породен от благодарност. Във ръцете ти полагам и моето сърце. Пази го, чуваш лиу, добре?
Давам ти всичко, само не ме забравяй. Давам ти всичко от себе си, не ме предавай...не и ти...
На Коледа стават чудеса...А чудесата.."те се случват, там където вярват в тях"! Помни, само вяра ми остана...вярата във по - добрия утрешен ден...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Все права защищены
