Милка Петрова - Коралова и "Сама по света"

МИЛКА ПЕТРОВА-КОРАЛОВА И

„САМА ПО СВЕТА“

Един горещ августовски ден пътувах по линията Сандански – София и до мен в автобуса седеше възрастна симпатична дама. Тя държеше в ръка книга, но очите й уморено се притваряха. Заглавието на книгата ме заинтригува и помолих да я видя. Дамата любезно ми я подаде с думите: „Такива книги днес не си пишат. Препоръчвам ви я!“. „Сама по света“ – автор Милка Петрова – Коралова. Кой ли споделя моята съдба на сама по света, полюбопитствах аз и започнах да прелиствам страниците. Но скоро бях толкова впечатлена от прочетеното, че се върнах на началната страница и се съсредоточих. Прочетеното ме грабна и веднага започнах да търся заглавието в библиотеките, в антикварните магазини – никъде я нямаше. Разрових се в интернет и в Националната библиотека и научих подробности от рода, че след изданието й през 1948 година /без последната четвърта част „В Лондон“/, книгата е преиздадена едва през 2016 година вече с четирите части.

Прочетох историята на създаването на книгата, личната история на авторката Милка Петрова – Коралова, научих много за творчеството й и връзката й с вестник „Весела дружина“ – седмичен вестник за деца и юноши, излизал през периода 1933 – 1947 година. Открих малко информация, но всичко прочетено за тази забележителна жена и творец искам да споделя на тези страници, за да не остане името й в списъка на „забравените“.

Коя е Милка Петрова – Коралова? Ще се опитам да дам един реален образ на тази уникална личност. Родена е на 8 септември 1906 година в София. Баща й е хирургът д-р Асен Маринчев Петров. Майка й е учителката и общественичка Елена Григорова Радева – Петрова – учредителка и първа председателка на Дружеството на българките с висше образование. Милка има брат Марин, който е хирург, университетски преподавател, професор, който е учил в Монпелие и Париж. Той е и нейн настойник до навършване на пълнолетие. Сестра й Мария също е френска възпитаничка.

След ранната смърт на Милка нейната съученичка д-р Вера Балканска пише своите спомени за нея, публикувани във вестник „Весела дружина“ – бр.6 стр.3 на изданието за учебната 1944-1945 година и озаглавени „Ученически години“. Описва я като весело и жизнерадостно дете, което обича да слуша, когато брат й и сестра й свирят на пиано и цигулка, но не и сама да повтаря безброй упражнения на пианото. Най-голямата й любов била четенето, четяла постоянно. Била пълничка, защото обичала да яде сладкиши. Джобовете й винаги били пълни с бонбони, шоколадчета и бисквити и щедро ги раздавала на приятелките си. Пишела хубави съчинения. Още в първите класове на гимназията губи баща си, когато е 14-годишна. Когато е на 19 години майка й я изпраща във Франция да учи. За съжаление умира през същата година /1924 г./ и така момичето остава кръгло сираче, което продължава да живее във Франция. Доктор Вера Балканска завършва разказа си: „Тогава тя обиколи много страни, събра много знания, стана много учена и се върна в България да учи децата на френски език. Тя бе отлична учителка, почитана и обичана от ученичките си. И затова, когато тъй бързо ни напусна, не само ний, нейните приятелки, но и всички деца, които учеше, много и безутешно плакаха.“

На 23 години Милка Петрова завършва висшето си образование, става асистент и води упражнения по български език и литература във висшето училище по източни езици в Париж през учебните 1929-1930г. и 1930 – 1931г. Участва в научния кръг на бъдещия българист Роже Бернар. По време на студентството си тя пътува из цяла Европа – Франция, Италия, Германия, Белгия, Норвегия, Полша, Чехословакия и Гърция. Успява да види Сахара в Африка и Египет. По-късно успява да публикува своите пътеписи във вестник „Мир“.

След завръщането си в България от Париж през 1931 година, Милка Петрова започва да преподава френски език във Втора девическа гимназия в София. През лятото на 1933 година сключва брак с писателя Емил Коралов. Кум на младоженците е Димитър Шишманов, дипломат и писател.

През 1933 година заедно с Емил Коралов и неговите братя Лъчезар и Веселин Станчеви става съосновател на „Весела дружина“ – седмичен вестник за деца и юноши. Той излиза по време на учебната година от септември до юни в периода 1933 – 1947 година. Редактори са Асен Разцветников, Ценко Цветанов /Косе Босе/ и Емил Коралов. Вестникът е един от най-интересните и най-продължително излизалите детски вестници по това време.

На 7 май 1934 година Милка Петрова-Коралова е приета за член на Дружеството на детските писатели. Така започва усилен период за нейната творческа дейност.

През 1934 година Милка и Емил Коралови, заедно със Светослав Минков и Георги Цанев, започват издаването на вестник „Прожектор“ – седмичник за литература, изкуство, кино, театър, обществени въпроси, по-късно преименуван в ЛИК /Литература, Изкуство, Критика/.

През периода 1933 – 1944 година М.П.Коралова издава много детски книжки, като повечето от тях разказват за пътешествия по света. Например – „Пътешествията на две деца към екватора“, „Из тайните на парижкия живот на едно скитниче“ и др. Издава и учебници по френски език. Пише в много жанрове – романи, повести, приказки, пътеписи, преводи от френски език. Характерното е, че във всичките й творби има поучителен елемент за децата, кое е добро, кое лошо, какво трябва и какво не трябва да се прави, както е например в книжката „Кой е виновният?“. Истински късмет е, че писателката твори в т.н. „Златен период“ в българската детска литература между двете войни и става част от него.

Милка Петрова-Коралова пише много, но най-известната й книга от четири части е „Сама по света“. Преди да излязат поотделно, те се печатат като четиво с продължение във вестник „Весела дружина“. По-късно са представени самостоятелно. Част първа, озаглавена „Из Европа“, излиза през 1935 година. Част втора – „Приключения из Африка“ излиза 1943 година. Част трета – „Приключения в Египет“ също излиза през 1943 година. Четвърта част, озаглавена „В Лондон“, излиза през 1938 година.

По време на бомбардировките над София през януари 1944 година семейството й е евакуирано в село Бутан, Врачанско. Там тя ражда най-малкия си син Любомир. На 27 май, след тежко боледуване и операция, Милка Петрова-Коралова умира в болницата в Ботевград. Тогава е само на 37 години и е пълна с творчески идеи. Тя има още двама сина – Ясен /1934 – 1964г./ и Андрей /1938 – 1987г./.

В брой 1 на стр.3 на вестник „Весела дружина“ за 1944-1945г. е отпечатан некролог на любимата детска писателка Милка Петрова-Коралова. Припомня се, че тя е съредакторка и сътрудник още от създаването на вестника.

Брой 6 от същата година, по повод 6 месеца от смъртта й, изцяло е посветен на писателката. Публикувани са спомени за нея и нейни произведения.

В брой 37 на стр.4 във връзка с една година от раздялата с нея отново има некролог и публикувани нейни разкази и приказки.

По случай две години от смъртта на Милка Петрова-Коралова вестникът отново напомня за нея в бр.37 на стр. 2, 4 и 5 за 1945-1946г. Акцентира се на факта, че е основателка и редакторка на в. „Весела дружина“ и авторка на романите „Сама по света – нейните истински пътувания по света“. Оригинално одушевен е разказът й „Ракетите“, където Сивият облак и децата му дъждовните капчици и Черният облак с децата си градоносните капки, влизат в противоборство. Побеждава доброто в лицето на едно малко дете, което с прострени ръчички вика дъждовните капчици. Руква пороен дъжд към изгорялата земя, а разбитите деца на Черния облак /градушката/ се разбягват. Милка Петрова умее да влезе в световъзприемането и светоусещането на децата. Еднакво добре разказва и за простите житейски неща, и за божествените, както е в разказчето й „Истината и патицата“.

На стр.5 в бр.37 е поместен откъс от романа „Незабравими дни“, озаглавен „Мъката на мама“. Тук тя дискретно напомня за своята лична съдба.

Книгата „Сама по света“, без последната част, излиза самостоятелно през 1948 година. Следващото пълно издание излиза през 2016 година по повод 110 години от рождението на писателката. В него е запазен правописът на предишното издание, илюстрациите са оригиналните, а корицата е на художника Владимир Коренев.

Много често книгата „Сама по света“ е сравнявана със световноизвестни заглавия – „Без дом“ от Хектор Мало, „Чичотомовата колиба“ от Хариет Бичър Стоу, „Моята малка приятелка Пом“ от Габриел Шьовалие, „Замъкът на моята майка“ от Марсел Паньор и др. В този смисъл книгата има връзка с образци на големия западно-европейски роман. Определя се като роман-пътепис, приключенски роман. Има елементи на романтичния жанр.

Героинята в книгата е малко момиче на 12-13 години, а авторката описва своите пътувания, обрати, перипетии, когато е била няколко години по-голяма. Книгата е наситена с богати впечатления от различни градове в Европа, Африка, Египет и представлява интерес за съвременния читател в сравнителен план. Но с многото хора около себе си Милка често се чувства самотна, пълна с любов, която щедро раздава на хора, заслужаващи уважението й. В страданията и трудностите, които преодолява, с нея е образът на починалата й майка, която винаги я подкрепя и тя почти физически усеща до себе си. Дори в най-тежките ситуации тя мисли първо как да помогне на страдащите, а после за себе си. Затова романът може да се определи и като романизирана автобиография.

Пътешествайки по света Милка често е ограбвана, отвличана, остава много пъти без документи, без пари, влиза в бой с момчета-крадци. Но винаги в най-критичния момент се намират добри хора и ситуацията се променя. Виждаме я почти затрупана в пясъците на пустинята или отвлечена от африканско племе, в друг момент пътува в специална кола, в голям параход или обядва в изискана обстановка. Друг път от удавяне я спасява стар моряк, а европейски войник я спасява от линч в пустинята. Книгата е интересна, с приключения, които се четата с интерес и от деца, и от възрастни. Но защо тогава не е издавана почти 80 години? За съжаление тя не е изолирано явление. Детските книги на Яна Язова, Змей Горянин и други писатели също не са издавани след 9 септември по идеологически причини. А това са книги с голям морален заряд, с възпитателно и познавателно значение, което липсва в днешната литература за деца. В този смисъл „Сама по света“ е едно много важно и необходимо за днешното време четиво.

26 май 2025 г. ЦЕНКА БАЛЕВСКА - АВТОР

София