Чувствали ли сте се все едно не сте от тук? Или че не сте за тук, че мястото ви не е тук, а принадлежите някъде другаде? Усещали ли сте безкрайна празнина, която не може да бъде запълнена, независимо какво правите, независимо от всичките ви опити да промените нещата? Искало ли ви се е някога просто да теглите една майна на всичко и да заминете надалеч, да си търсите късмета някъде по обширния свят? Да обикаляте, докато не се уморите и не откриете себе си. Искало ли ви се е да сте там, където никой не е бил, да правите неща, за които само сте чели или сте слушали? Чувствали ли сте сякаш не живеете собствения си живот, а нечий друг? Сякаш сте като Нео - в Матрицата, в един безкраен сън, от който не можете да се събудите, а толкова силно искате... Имали ли сте усещането, че не живеете, а просто съществувате?...

Е, ако всички тези неща ви звучат познато... значи нямате нищо общо с героя на настоящата история, а именно: Мишо "Майкъл" Иванов. Едва ли има човек на света, който да се чувства по-щастлив и по в кожата си от Мишо. А да го видите само колко е в кожата си, когато е в Ориент 33... Цялото му същество изгаря от неописуема радост, когато посещава това заведение. Всъщност той се чувства като у дома си във всяка една дискотечница в Студентски (освен Jim Beam, но все пак там не пускат никакъв вид чалга, дори кючеци не пускат... що за клуб е това?!). И не само, че се чувства като у дома си, но и излъчва невероятно хладнокръвие, на което може да му завижда дори Дъфмен от Семейство Симпсън (онзи супергерой, който рекламираше бира, нали се сещате). А какви мацки се въртят около Мишо, тук вече Дъфмен ряпа да яде...

Ще попитате обаче защо точно в Студентски? Нима Мишо е беден и не може да си позволи да излезе по центъра на София? Неееее, това въобще не е така, просто таргет групата (какви модерни термини изполвам, толкова е модерно да използваш английски думи, въпреки че има точен превод на български - целева група) от женски пол, към която Мишо се е насочил, посещава заведенията в Студентския кампус. А целевата група на Мишо се отличава по няколко основни характеристики:
- обичат музика (но само чалга - всички други стилове са тъпи и безсмислени, чак се чудя как може да ги броят за музика - все пак на тях не може да се танцува кючек и да се щрака с пръсти);
- обличат се секси (обичам думата секси - с нея можеш да опишеш всичко, от храната, която ядеш, до мръсните чорапи в пералнята) - направо да си го кажем обличат се като долни пачаври, като дори мургавите труженички от Околовръстното биха се изяли от завист за оскъдното облекло тип "достатъчно късо, за да показва много, но достатъчно дълго, за да скрива основното";
- не се поддават лесно на свалки - да се разбира нужни са поне 2 питиета и 5 думички и хоп - имате си мърша в спалнята тази вечер, с която можете да изпробвате нови хватки от креватното джудо;
- разбират от коли - да се разбира впечатляват се от всякакви голфове, беемвета, калибри и всякакви тунинговани каруци, собственост на комплексирани бъдещи донори на органи, които отчаяно се опитват да се правят на Шумахер.

И така една вечер Майкъл / Мишо беше решил да смени обстановката. И отиде вместо в 33, в памучната дискотека, иначе казано на модерен английски език The Cotton Club. Предупреждавам ви, ако решите да ходите там, прежалете 1 лв и си оставете якето на гардероб. Аз така се направих на измекяр един път и останах без яке. Не че беше кой знае какво яке, но все пак трябваше в 4:30 сутринта да се прибирам по тениска. А т'ва не беше яко... Пък и това яке беше видяло толкова много... Бях го прекарал през Атлантическия океан и обратно, до Ню Йорк беше ходило и оцеля само и само да ми го откраднат в Котъня... Ирония, нали?! Но да не се отклоняваме от темата. Въпросната дискотека се помещава в Зимния дворец в Студентски град, което означава едно ниво надолу спрямо 33 (демек разбирайте няма стол за хранене, което е доста голям минус). Друг голям минус е отдалечеността от Манджа стрийт, която бива леко компенсирана от факта, че наблизо има Флора, а както наскоро забелязах и турците, дето правят плескавици са си открили заведение до един от близките блокове. Но все пак Манджа стрийт си е Манджа стрийт и то не заради храната, а заради обстановката. Все още си остава класика след тежка пиянска вечер да забодеш мазен дюнер с много "нека го наречем чеснов сос" и месо с неизвестен произход докато на съседната будка става меле между две подпийнали компании от турбочалгари, а.к.а. аграрни типове. Отново се отклонихме от темата, но ще стигнем до същността й (евентуално), обещавам.

И така, Мишо и батенцата (демек неговите братя по оръжие, съдба и музикален вкус = приятелите му) бяха решили да сменят обстановката и се забиха (мисля, че това е най-удачния глагол) в Котоня. А там естествено беше поредната вечер на изкъртваща чалга, полята с обилно количество етилов алкохол, незнайно къде произведен. Незнайно как и защо, но Мишо и батенцата бяха успели да се уредят със сепаре, което в Студентски град означава, че или си Господ Бог, или си мутра, или пък си от Студентски съвет на УНСС (което е комбинация от предишните две). Но това сепарето, дами и господа, е нож с две остриета. Защото както малко по-късно се убеди нашият герой ако сте коч компания, т.е. ако лиспва женското присъствие на сепарето, то трудно ще се намери някоя, която доброволно ще се присъедини самичка към пълно сепаре от напомпани лоши момченца. В началото всички стояха и гледаха замислено. Не, замислено не е точната дума - стояха и гледаха тъпо, така тъпо, както може да гледат само стадо тапири, обитаващи тучните зеленини на някоя тропическа гора в Демократична република Конго, известна още като Заир, където Господ е направил жестоката грешка да даде на маймуните калашници. Но нека не обсъждаме политически въпроси и да не бъдем расисти (от всичко на света най-много мразя две неща: расизма и циганите). След първата от многото изпити бутилки, пълни с алкохол, който по думите на сервитьорката беше шотландско уиски (въпреки липсата на доказателства, които да подкрепят тази теза), в главата на Мишо се заформи пъклен план. Имаше само един начин да се осигури перманентно присъствие на същество от женски пол на сепарето и този начин беше непрекъснато да се вика сервитьорката. А тя, ако трябва да бъдем искрени, не беше никак лошо птиченце. В интерес на истината тя притежаваше някакво невинно излъчване на дете и естествена красота, присъща на малко жени, умело прикрита от стабилно количество грим, който караше лицето ù да сияе, а в късните часове на нощта (или по-скоро в ранните часове на сутринта) я правеше да прилича на зле прикрит травестит. Мишо бързо прецени, че Надето (на табелката с името ù пишеше Надя) е от неговата целева (простете за израза, поправям се - таргет) група. Още като се настаниха на сепарето Надето се приближи към тях, облечена в оскъдна рокличка тип "Панорама де ла Пичоре" и обута в лачена патъци, и със своите румени бузки се усмихна и с медно гласче избърбори: "Ко щи жилаити?". Мишо тогава не ù обърна кой знае какво внимание и остави тежката работа по избора на алкохола на батенцата и по-специално на неговия най-добър приятел Борис, известен още като Боро Танцьоро. Но след известно количество време и стабилно количество алкохол Майкъл осъзна, че ако има шанс с някоя тази вечер, то това ще да е Надето. И така той започна да привежда пъкления си план в действие. Мишо започна да вика Надето за щяло и нещяло - ту за салфетки, ту за водица, ту за Шаркче, ту за допълнителна бутилка уиски, като при всяко нейно идване ù вкарваше всякакви мега ор'гинални лафове от типа "Имаш много хубави крака, в колко часа отварят?". Момичето обаче изглеждаше желязно. Въпреки отчаяните опити с доказани лафове, тя не се поддаваше.

Нека да rewind-нем малко напред историята и прескочим няколко часа и бутилки уиски напред. И така, дойде края на вечерта. Котоня вече затваряше. Пияни студенти повръщаха пред входа, а Слънцето вече се показваше на хоризонта и с лъчите си галеше купонясвалите до скъсване младежи, които даваха мило и драго час по-скоро да се приберат вкъщи и да прегърнат я приятелката си, я възглавницата, я тоалетната чиния. Боро и батенцата едва издържаха вече и решиха да си ходят. Мишо обаче отказваше да си ходи, въпреки че едва си стоеше на краката. Но причината за това беше фактът, че нашият герой беше забил сервитьорката. Но как? Историята мълчи по този въпрос. Ако все пак се опитаме да разкрием мистерията, за целта ще ни е необходим детектив от ранга поне на Хорейшио (онзи рижавия, дето го дават по телевизията в сериала "От местопрестъплението"). И този детектив с голяма (или пък не чак толкова) изненада би открил, че нито един от лафовете на Мишо, нито лъскавата му риза, нито пък марковата имитация на Paco Rabanne One million (за непросветените - т'ва е най-якия парфюм, бате, и то не заради миризмата, която се доближава до тази на дъвки "Турбо", а заради опаковката) не му бяха помогнали. Това, което наклони везните в полза на Майкъл бяха 30-те лева бакшиш, които той остави на Надето. Е, 30 лв са си крупна сума дори за днешните стандарти. При вида на толкова пари на едно място очичките на Надето светнаха като коледни лампички, а краката ù се подкосиха и тя едва успя да запази равновесие и да не припадне от щастие. В крайна сметка Мишо заведе сервитьорката вкъщи само, за да открие, че няма кондоми, а Надето без кондом не даваше. Мишо леко ù намекна, че има и други начини той да остане доволен, но момичето го изгледа ядосано и му заяви троснато: "За какво да се мъча да го дигам, като ще отлети без мен?". Така за 30 лв бакшиш и още много за пиене + пари за такси Майкъл Иванов получи малко целувки и гушкане. Съдбата понякога е кучка, нали...

Дъфмен, о йееее...