Мисионерът или Трактатът за обществото и властта - IV

IV. За Изкуството

- Онзи, който иска да промени обществото първо променя себе си - заяви мисионерът пред тълпа насъбрали се хора.

- Как би могъл да промени себе си? - попитаха го.

- Достатъчно е да се отдаде на Изкуството, то е основно средство по пътя към властта над себе си.

Помолен да разясни по-подробно връзката между новото общество и Изкуството,  Мисионерът  бе  любезен да даде следния отговор, който ние ще обобщим като Възгледи за Изкуството:

Говорейки за  Изкуството, то ние няма да се спираме на неговата външна страна , защото на практика тя няма постоянна форма. Всъщност, истинското Изкуство е  дълбоко вътрешен процес и не може да бъде определян с външни маркери.

Понякога то може да прилича на фин инструмент, който майстора настройва много внимателно, за да изрази своята съкровена същност.

Друг път, то може да прилича на крехко цвете, което трябва да се полива всеки ден и ако спрем, то ще започне да вехне.  Изкуството не е нещо абстрактно, всъщност абстрактно е само за онези, които стоят извън него. Изкуството е нещо конкретно, то има свой образ, свои принципи и своя стратегия. Ако говорим примерно за Изкуството на боя, то трябва да подчертаем, че  това, на първо място, е битка със самия себе си и едва на последно място техника, тактика и борба с определен външен противник. Затова, когато говорим за него, ние винаги пишем Изкуството с главна буква. Следвайки определена стратегия, човек овладява Изкуството. Вървейки по този път, той търси дълбоко в себе си своя собствен път, изразявайки го чрез определено отношение към нещата във Вселената и съответстващо на това поведение. В началото започва подготвянето на качествата, които много внимателно се изработват, после допълнително фино се изглаждат,  за да придобият блясък, които впоследствие стават оръжия , които се вкарват в  арсенала на  вървящия по пътя...  Външно погледнато, те се превръщат в меч, който стои винаги добре наточен в ножицата (ума), който се вади само, когато е нужно да се отсече поредното възникнало противоречие. Не се ли извади в такъв момент меча, той започва да пуска корени, препятствието срещу него става все по-непреодолимо и накрая  разяжда самото Изкуство....

 Истинското изкуство едва докосва, но това е докосване на гръмотевица...

Постепенно Изкуството се превръща в приятел, който  е неотменно до вас, в друг случай то е стожер. Изграждайки образа на изкуството, едва ли има от какво да се страхувате, защото то ще обезпечи всичко: вашето настояще и вашето бъдеще; влизайки в Изкуството, няма значение какво стои срещу вас,  дали вашият противник е човек или демон.

Обобщено дотук, изграждането на Изкуството изглежда така:

Следвайки определени движения, в които е ангажира цялата ваша мисъл, човек си изгражда определени стереотипи, след това стереотипът става част от него; навлязъл още по-дълбоко, това се превръща в истинския Аз на човек и по-точно - в неотменна негова съдба.

Казано накратко - Изкуството прилича на празен лист, върху който практикуващият чертае своята собствена съдба.