Мия

   Получи световъртеж и се наложи да извика Спешна помощ. Мия не беше от страхливите. Дори почака известно време в легнало положение, за да отмине, но пристъпите се повтаряха. Чувстваше се ужасно – големият прозорец тръгваше надясно и обикаляше стаята. При ставане, при лягане, дори само при промяна в положението на главата всичко се завърташе.

   След около десет минути лекарят дойде. Придържайки се в мебелите и после по стената на коридора, успя да стигне до вратата и да отвори.

   –Заповядайте!

   –Докторът веднага забеляза неустойчивото ѝ положение и подкрепяйки я, помогна да стигне до спалнята и да легне, при което прозорецът отново се завъртя. Както и да е, накрая успя да се закрепи и тогава го видя. Гледаха я големи цигански очи – черни и красиви,  съчетани с  ангелско лице. Каква смесица между ангел и дявол! За миг забрави световъртежа.

   Докторът я изслуша внимателно.

   –Ходихте ли много в горещината днес?

   –Да, преди час се прибрах.

   –Причините могат да бъдат различни, възможно е да е и от горещината. Изписвам Вертигохил. Искам да ми се обадиш какво е състоянието ти утре. Ако лекарството не помогне, тогава ще направим изследвания, но мисля, че за няколко дена ще забравиш за проблема. Докторът премина на ти и това някак я успокои. Гласът му беше плътен, кадифен, завладяващ. Всъщност всичко в този човек предизвикваше някакво трепетно усещане и вълнение. Мия благодари и каза, че ще му се обади.

   Доктор Антони Велиев се усмихна с оная подкупваща усмивка, която премахваше всички граници и разстояния между нея и него и преди да си тръгне, каза кратко:

   –Успешно възстановяване!

   Той излезе бързо навън, имаше още три посещения и смяната му ще приключи. Погледна телефона си, жена му не му беше звъняла. Антони имаше особено отношение към жена си. Въпреки че беше ѝ изневерявал многократно, той я уважаваше посвоему и гледаше нищо материално да не ѝ липсва. Тя му беше родила син и това беше достатъчно. Освен това беше много тиха, добра и работна жена. Понякога, но само понякога изпитваше известни угризения спрямо нея. Тя знаеше за някои от увлеченията му, за други може би се досещаше и въпреки болката в очите ѝ и мълчаливия упрек, не му беше казала една лоша дума. Но аз не мога да се променя! Антони махна с ръка. До края на работния ден пред очите му беше само Мия. Защо всеки път се влюбвам от пръв поглед? Природата ми е такава! Но това момиче е много хубаво!   Антони беше дете на смесен брак – майка му беше българка, баща му циганин, а отделно в рода на баща му имаше и баба от турски произход. Той като че ли отвсякъде беше взел по нещо, но съчетанието беше много красиво. Ангелската красота на майка му, циганският темперамент на баща му и очарователният глас веднага подкупваха женското съсловие. Трудно можеше да му се устои.

   След два дена състоянието на Мия се стабилизира. Световъртежите изчезнаха и тя се почувства добре. Трябваше да се обади на доктора, за да му благодари, пък и той поиска да го информира как се чувства. Усети някакво особено вълнение. Но какво е това, та аз съм го виждала само веднъж, и то при какви обстоятелства! Известно време стоя нерешително  и после избра номера му.

   –Ало – чу дълбокия му и приятен тембър.

   –Доктор Велиев, Мия се обажда. Благодаря Ви, чувствам се добре! И световъртежът изчезна.

   –Браво! Много се радвам! Искаш ли да се видим? Можем да поговорим. Тъкмо си тръгвам от болницата.

   Мия изтръпна, не го очакваше. Колебанието трая само миг.

   –Може. Къде да се срещнем?

   –Предлагам в „Аполото“, на мене ми е на път.

   –Добре, до петнадесет минути ще съм там.

   Тя изключи телефона и се замисли. Докторът ѝ харесваше, но знаеше, че е женен.  После сви рамене. Ще поговорят, ще го почерпи и толкова.

    Отиде бързо. Тъкмо избра маса и видя, че той влиза в заведението. Висок и строен, доктор Велиев беше облечен с дънки и светла широка риза падаща върху тях, под нея се очертаваше гъвкавото му тяло. Усмихнат, той седна срещу нея. Поръчаха си сок и по едно парче торта. Разговорът беше приятен. Оказа се, че Антони е много духовит и само след десетина минути и двамата се смееха от сърце. Докторът беше с кола и предложи да я закара до тях. И на двамата им беше приятно да са заедно. Някак неусетно Мия му разказа, че си е уредила работа в София и след един ден мисли да замине. Той кимаше усмихнато.

   –Ако не бързаш, заповядай у нас да пием кафе!

   Антони я привличаше толкова силно. Спомни си, че има жена и дете, но вече беше късно да се противопостави на чувствата, които изпиташе.  В него имаше нещо дяволски привлекателно.

   Всичко се случи толкова спонтанно и беше толкова хубаво! Мия не можеше да дойде на себе си и макар че се намираше в прегръдките му, не ѝ се вярваше, че те бяха си станали толкова близки. Той я притисна към себе си и тя отново усети съвършеното тяло, което беше създадено точно за нейното. Тази нощ нямаше да забрави до края на живота си.

   –Скъпа, моля те не заминавай и тук имаш работа! – почти умолително произнесе Антони.

   –Да заминем заедно!

   –Но аз имам син. Мога да идвам в София и да се виждаме два-три пъти месечно.

   –Не искам да те деля с жена ти! Искам да си само мой!

   –Мия!

   –Решението е твое.

   За пръв път Велиев срещаше толкова властна и своенравна жена. Той беше свикнал жените да тичат след него и да се съгласяват с всичко, което казва и иска. Беше объркан – от една страна Мия, от друга синът му, който беше само на четири годинки. Не отговори нищо. Привлече я към себе си и я целуна. Тайно се надяваше тя да промени решението си. Имаше още един ден до заминаването ѝ.

   Следващият ден измина бавно и мъчително. Той очакваше Мия да отстъпи, а тя се надяваше да я последва.

   Дойде да я изпрати и да попита иска ли да идва и да се виждат там, но Мия го прегърна, после тихо произнесе „Сбогом!“ и се качи в колата си.

   След няколко години Антони научи, че Мия се е омъжила. Стана му тъжно. А той се промени много. Отказа се от безразборните си връзки с други жени. Не го правеше заради жена си, просто беше верен на Мия.

     Мария Мустакерска