Момчето на щанда с плодове и зеленчуци

Преди малко се сетих една много сладка случка от моя живот и реших да ви я разкажа, пък ако дори един човек се усмихне - ще се радвам много.

Тъкмо бях се разделила с едно гадже. Сигурно познавате добре дните след кофти раздяла. Всичко ви е едно такова свито, смачкано, сиво. Самочувствието ви никакво го няма. Мислите ви са отнесени, празни, чудите се какво да правите с новосъздадените дупки свободно време. До вчера обядвахте заедно, днес си търсите самотна пейка на детската площадка и ядете храна от кутия със слушалки в ушите. Вечер излизахте, забавлявахте се, а днес - просто ще си нарежете салата (няма смисъл да готвите за един човек все пак) на фона на “Приятели” или “Двама мъже и половина”. С такова настроение се понесох и аз към супермаркета, като някои депресиран призрак, който не е уплашил никого днес. Бях решила да започна диета и да вляза във форма най-накрая, че иначе ще се намери ли пак някой да ме хареса. Насочих се към щанда с плодове и зеленчуци. Там стоеше един младеж, промоутър на не-знам-си-какво вече. Не му обърнах внимание в първия момент и започнах да си избирам доматки. Не знам за вас, но аз изключително много мразя пластмасови изкуствени домати. Точно затова ги избирам много старателно и мириша всеки поотделно, търсейки аромата на доматите от селската градина на баба и дядо от детството ми. Рядко се намира такова бижу, но аз не спирам да търся. По едно време чувам кикот. Обръщам се, гледам момчето-промоутър, който се оказа страшен сладур, да ме гледа и да се смее. Отправих му поглед тип “Какъв ти е проблема?”, а той само ми каза “За първи път виждам някой да мирише доматите и то толкова старателно. Много сладко, наистина, не ти се подигравам, просто не можах да се сдържа.”. Изчервих се, но навирих нос - “Знам ли какви домати продавате тук, трябва да ги тествам.” Той дойде една идея прекалено близо до мен и се протегна “Ей тези са най-вкусните, довери ми се.” “Добре, надявам се да не ме подведеш.” Той ми намигна и каза “Ще видиш.” Казахме си “Чао” и се отправих към касата. Мислих си колко малко му трябва на човек, за да се почувства добре. Това момче, който и да беше, никога повече не го видях, но преобърна тъпата ми, смотана, противна вечер, в приятна и замечтана. Даде ми надежда, че света не е свършил, че ме чакат още много хубави неща в този живот. 

Благодаря ти, момче от щанда за плодове и зеленчуци, не съм те забравила. <3