3 feb 2019, 15:50

Монолог на жената

  Prosa
1.8K 6 4
1 мин за четене

Не е лесно да си жена!

Знаех го от дете, предчувствайки съдбата си, питах мама " Защо си ме родила?" Тежки думи, нали? Дано не ги чуете никога! Сега и аз се срамувам, че съм ги изрекла в яда си. Ревнувах от сестра ми, че си говори с мама, споделя. Не и аз. Имах си приятелки за тая работа. Знам, че много от вас са същите. Признайте си! Сама решавах проблемите си, било училищни, любовни, житейски. Днес питам комшийката " Защо толкова често ходиш в училище?" Разбира се, да оправи двойките на сина й. Този го ударил, онзи го обидил и майка му търчи. Питам Ви " Кой ще го оправя в живота? " Добре, че не е момиче! Знаете, какво ги чака? Раждането на наследник е най-лесното. После идва страшното - болести, работа, пране, готвене, чистене. Ужас! 

Няма време за нищо. Един филм преди лягане, любима книга и очите ни се затварят от умора. След 50 годишнината нещата се нормализират, децата ги няма, но и пенсията още е далече, много далече. Цели 14 години. Аз от сега взех да забравям. Тръгвам и спирам, пет минути се мъча да разбера, какво трябваше да взема от другата стая. Знам и Вие сте така! Без списък сме загубени. Това трябва да купя, това да направя в къщи. Онзи ден пазарувахме с две мои познати в съседното село, да вземат и двете да си забравят чантите в магазина. Сеща се Пена за разпалките, когато трябва да запали камината, а Данка си поръчва нови, защото не помни, че вече е купила. Смяхме се със сълзи. Уморени жени сме! Село - без или с болни мъже! 

Всичко нас чака, но не ни тежи. Нали сме силни жени! Благодарение на мама и тате, че не ни галеха с перце, а ни учеха на труд от малки! 

Нямаше шамари, но имаше уважение и страх, мили мами! Така и аз с внуците ще правя. В градинката ще са до мен, няма да ги натоваря! Внукът обещава, че дърва ще стяга. Тъй, тъй баба! Лека - полека втасва тестото и всичко си влиза в руслото. Може и да ме укорите,  но знам, че така се  става човек! 

Хайде със здраве и всеки да има по едно момиче! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

20 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Казани истини.И никакво униние.
    Харесах.
  • Не е лесно да си жена! Така е. Все си мисля, че дори и един ден, мъжът няма да издържи да бъде жена, защото ще рони крокодилски сълзи, само от това, което ще почувства. Трудът, не е труд, за да тормозиш някого, а за да го научиш,да цени хубавите неща. Благодаря ти,Васе!
  • Трудът изгражда преди всичко човек. Много ми хареса, Васе!
  • Изповедно послание, богато на житейски изпитания!

Selección del editor

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...