Не е лесно да си жена!

Знаех го от дете, предчувствайки съдбата си, питах мама " Защо си ме родила?" Тежки думи, нали? Дано не ги чуете никога! Сега и аз се срамувам, че съм ги изрекла в яда си. Ревнувах от сестра ми, че си говори с мама, споделя. Не и аз. Имах си приятелки за тая работа. Знам, че много от вас са същите. Признайте си! Сама решавах проблемите си, било училищни, любовни, житейски. Днес питам комшийката " Защо толкова често ходиш в училище?" Разбира се, да оправи двойките на сина й. Този го ударил, онзи го обидил и майка му търчи. Питам Ви " Кой ще го оправя в живота? " Добре, че не е момиче! Знаете, какво ги чака? Раждането на наследник е най-лесното. После идва страшното - болести, работа, пране, готвене, чистене. Ужас! 

Няма време за нищо. Един филм преди лягане, любима книга и очите ни се затварят от умора. След 50 годишнината нещата се нормализират, децата ги няма, но и пенсията още е далече, много далече. Цели 14 години. Аз от сега взех да забравям. Тръгвам и спирам, пет минути се мъча да разбера, какво трябваше да взема от другата стая. Знам и Вие сте така! Без списък сме загубени. Това трябва да купя, това да направя в къщи. Онзи ден пазарувахме с две мои познати в съседното село, да вземат и двете да си забравят чантите в магазина. Сеща се Пена за разпалките, когато трябва да запали камината, а Данка си поръчва нови, защото не помни, че вече е купила. Смяхме се със сълзи. Уморени жени сме! Село - без или с болни мъже! 

Всичко нас чака, но не ни тежи. Нали сме силни жени! Благодарение на мама и тате, че не ни галеха с перце, а ни учеха на труд от малки! 

Нямаше шамари, но имаше уважение и страх, мили мами! Така и аз с внуците ще правя. В градинката ще са до мен, няма да ги натоваря! Внукът обещава, че дърва ще стяга. Тъй, тъй баба! Лека - полека втасва тестото и всичко си влиза в руслото. Може и да ме укорите,  но знам, че така се  става човек! 

Хайде със здраве и всеки да има по едно момиче!