Тъмна нощ. Здрачът бе обгърнал като истинска майка в прегръдката си нощта. Звезди заискряха по тъмния небосвод. А луната заогря един кораб, който се носеше плавно по водите на едно обширно море.
-Тате! Тате! Разкажи ми историята за мама пак! Моля те!- чуваше се детски глас от една каюта. Това бе гласът на Морячето- малко момче, което плаваше постоянно с баща си с кораба им из морската шир: и денем, и нощ.
Бащата на Морячето, възрастен мъж, въздъхна тежко, и сетне проговори:
- Синко? Разказвал съм историята за майка ти поне хиляда пъти, защо винаги искаш да я чуваш след това- пак и пак, отново и отново?
-Защото това е единствената следа, която ми е останала от мама, твоята история в твоите очи!-отвърна с тъжни очи Морячето.
Старият баща се замисли. И когато реши да разкаже историята на сина си за пореден път, той я заразказва: с носталгична обич и болка по отнетата любима жена:
,,Слънчев ветровит следобед. Някъде из морската шир. Една платноходка се носеше по многобройните сини линии на водата. Птици летяха над главите ни. Гледаха ту към нас, ту с поглед, устремен към далечината. Морето бе на пръв поглед спокойно, прекалено спокойно и някак си уютно. Но птиците не смятаха така. Те започнаха да издават своите гърлени звуци- знак за предупреждение, че скоро щеше из морето да се настани буря. С майка ти бяхме във въпросната платноходка. И внезапно…ни настигна буря- такава, каквато никога не бях си представял, че може да ни настигне.“
- Какво стана след това, татко?- прекъсна Морячето баща си. Той, от своя страна, позволи на очите си да пускат сълзи след сълзи. И изведнъж- тъгата му се превърна в гняв, ярост.
- Кога ще спреш да разпитваш за майка си? А?! Не осъзнаваш ли?! Нея я няма!!! Няма я повече, сине!!! Какво повече искаш да знаеш?!!!
- Но, тате?!
- Майка ти я няма!!! Морето ми я отне!!! Тя няма да се върне, Моряче…няма.
- Татко?
- Остави ме сам!!!
- Но…
- Да не те виждам пред очите си поне няколко часа, ясно ли ти е?!
С тези думи бащата прогони Морячето си. Повече не му трябваше убеждение, че е тежест на баща си. То спусна резервната платноходка от кораба в морето и скочи на нея. Един нежен глас му зашептя:
-Отплавай с мен, Морячето ми!
-Идвам, мамо!- прошепна също момченцето на гласа. И тръгна да дири из опасностите на морето обичта и присъствието на майка си.
© Ралица Стоянова Todos los derechos reservados