Мощта на природата

Веднъж си седях на леглото в тихата, топла, ухаеща на женски парфюм стая. Гледах белия таван и си мислех, докато не чух някакъв глух трясък. Приближих се до прозореца. Навън се сипеше дъжд с тих ропот и от време на време стра6ни сини светлини пронизваха тъмното, намръщено небе и няколко секунди след това небесата изреваваха яростно и вдъхваха в мен безпомощност и възхищение. Погледах още няколко минути тази прелестна мощ и ярост на природата, докато не чух друг трясук, но този път беше в апартамента! Отидох да погледна какво става и видях родителите ми да се прибират...

Не започнахме добре с поздравите и аз предпочетох да се върна към предишното си занимание, докато не си чух името, а след него заповед да отида до магазина. Не се противих, въпреки, че ме беше страх, защото навън все още не беше се успокоило времето. Докато се разхождах под небето, отрупано с облаци у се чудех на тази върховна ярост на природната стихия, дъждът ме мокреше! Спрях се, защото възхищението в мен надделя. Седях няколко минути втренчила захласнало погледа си в това величие, докато не се усетих, че трябва да отида до магазина и това развали настроението ми.

След като се качих, оставих покупките в кухнята и отново се затворих в стаята, потънала в мрак, и се долепих до прозореца. Опитах се да намеря с поглед мястото, на което бях застанала докато се наслаждавах на природата и с големи усилия успях да го открия. Наблюдавах го близо минута, Бог знае защо, и след известно време една мълния се блъсна в земята с огромен трясък и сила на мястото, към което гледах и се стреснах ужасно, защото осъзнах колко малко време ме е деляло от сблъсака с мълнията. Толкова силна беше тя, че всичко около нея в доста голям диаметър потъна в синкавите отблясуци на мощния гръм, че дори и моята мрачна стая стана светла все едно в нея беше влязло самото слънце. Всичко стана за миг. Но след този миг сърцето ми биеше така, сякаш искаше да изкочи. Очите ми бяха толкова изпъкнали от уплаха, че още малко щяха да се изстрелят напред. Бях побеляла все едно бях видяла призрак. Сега вече съм убедена, че повече няма да посмея да си подам носа навънка, когато природата бушува!