МОТИВЪТ
Слизам си рано вчера за вестници и гледам камион пред 3-ти вход на нашата панелка – багаж товарят. Зарязах аз вестниците за после и се курдисах на пейката, сейр да гледам и кой се изнася да разбера. Е, разбрах го – наборът ми, Сандю Мускула.
Викат му Мускула, не защото е културист, напротив тюфлек с корем от носа до колената е, а защото все се хвали насам-натам с „любовния си мускул” и рекордните му постижения. Беше награбил тенджери, прахосмукачка и ютия, чийто кабел се влачеше подире му. Изчаках го да ги подаде на момчето от камиона и:
- Кво става, бе Сандич и ти ли зарязваш панелните си събратя – и го гледам на епек, като Парцалев.
- Дай една от твойте, да си взема сулука и мотивът дет’ сега ще чуеш, само между нас да си е – изпухтява изтежко той, присяда до мене, бърка в кутията ми и като му щракнах под носа, занарежда: - Оня ден, като задуха североизточния, вдигна вълна и изгони курортистите от плажа, грабнах си хавлията и хайде зад дюните на Атанасовският, ама чак към Сол ...