МОТИВЪТ

Слизам си рано вчера за вестници и гледам камион пред 3-ти вход на нашата панелка – багаж товарят. Зарязах аз вестниците за после и се курдисах на пейката, сейр да гледам и кой се изнася да разбера. Е, разбрах го – наборът ми, Сандю Мускула.
Викат му Мускула, не защото е културист, напротив тюфлек с корем от носа до колената е, а защото все се хвали насам-натам с „любовния си мускул” и рекордните му постижения. Беше награбил тенджери, прахосмукачка и ютия, чийто кабел се влачеше подире му. Изчаках го да ги подаде на момчето от камиона и:
- Кво става, бе Сандич и ти ли зарязваш панелните си събратя – и го гледам на епек, като Парцалев.
- Дай една от твойте, да си взема сулука и мотивът дет’ сега ще чуеш, само между нас да си е – изпухтява изтежко той, присяда до мене, бърка в кутията ми и като му щракнах под носа, занарежда: - Оня ден, като задуха североизточния, вдигна вълна и изгони курортистите от плажа, грабнах си хавлията и хайде зад дюните на Атанасовският, ама чак към Солниците, къде никой не ходи. Смъкнах шортите, натопих се да се разхладя и се пльоснах гол-голеничък на хавлията. Полежах по корем, после по гръб и като се понапекох, тръгнах пак да се разхладя. Влязох, разхладих се, излязох и тъкмо се насочвам към мойта дюна, иззад съседната се надигна една глава с червена коса: бре-е-е, наша Дешка, дето ù викаме Дашната.
- Ай стига ве – само сварих да издумам, щото Мускула ме шляпна по бедрения мускул, да го не прекъсвам.
- Дешка, значи, дето от 30-тина и кусур години кандърдисвам, да й покажа „любовния си мускул”: тя самичка, по любеници и само с монокини.
- Уа–у-у-у – сварих да измуча само аз.
- И не си лежи кротко там – продължи Сандю - а стана и тръгна към мене, ей тъй, както съм си гол и мокър. Пресрещна ме значи до на две крачки, изкикоти се, посочи с ръка под пъпа ми и вика: „хи-хи, хи-хи, хи-хи, ти на туй бобче ли мускул думаш”. После ме подмина и влезна да си любениците плацика.
- Въй – тоз път само можах да изрека, а наборът ми накриви глава, протегна длан и взе да се обяснява:
- Виж ся, комшу: добре известно е, че мускулите от хладката вода се съкращават и Дешка е хаберлия много добре за това.  Бива ли тогаз да му дума „бобче”, а? Не бива – отговаря си сам Мускула и загасяйки фаса си, ми съобщи: - на затуй си замених панелката за гарсониера в комплекс „Щеш, не щеш” и се изнасям там, далече от Дешка, и от зевзеци като теб и всички съкварталци.
После изпухтя още веднъж, стана от пейката и подаде на момчето от каросерията обрамчена репродукция на „Малката мадона с големите цомби”.